Читать «Той пътува най-бързо» онлайн - страница 4

Това бе съвсем проста работа. Накарах Фифи да ме покани на вечеря, като ме представи за свой стар състудент от колежа. Тя беше поработила известно време из района на колежа преди няколко години, макар че не допускам да е посещавала лекции. Графикът й бе несъвместим с учебната програма.

Взех със себе си и Азазел, като го сложих в джобчето на жилетката си. Чувах го от време на време да писука под носа си някакви сложни математически формули. Допуснах, че анализира ума на Софокъл Москович. И ако не грешах, беше нещо като изсмукване от пръстите, защото не бе нужен дълъг разговор, за да се разбере, че умът му не е голям, но затова пък доста плосък и не дава кой знае какъв простор за анализи.

— Е? — попитах аз, когато се прибрахме в къщи. Като махна весело с люспестата си ръчичка, Азазел отговори:

— Мога да го направя. Имаш ли под ръка многофазен ментодинамичен синаптометър?

— Не — отвърнах аз. — Точно вчера го дадох на един приятел, който замина за Австралия.

— Много глупаво си постъпил — промърмори Азазел. — Това значи, че ще трябва да работя с известно приближение.

Остана раздразнителен даже и след като приключи сметките си — както твърдеше, успешно.

— Беше почти невъзможно — каза той. — С това би се справил само човек с моите забележителни способности. Трябваше да фиксирам току-що настроения му мозък в стабилно състояние и се наложи да използвам огромни клинове.

Реших, че се изразява метафорично, и му казах. Азазел отвърна:

— Е, би могло да се опише по този начин, защото никой няма да може да помръдне ума му след това. Той ще иска да пътува с такова непреодолимо желание и страст, че ако е нужно, направо ще разтърси вселената, само и само пътуването да стане възможно. Това ще покаже на онези…

Азазел изригна от пронизващи слуха срички на родния си език. Не разбрах нищо, естествено, но от факта, че ледените кубчета в хладилника в съседната стая се стопиха до едно, беше ясно, че думите му не са били много ласкателни. Подозирам, че здравата е попържал онези свои сънародници, които са го обвинили в липса на умения и ловкост.

Не бяха минали и три дни, когато Фифи ми се обади по телефона. По понятни причини гласът й в слушалката няма същото въздействие, както личният контакт с нея. Е, за тебе не е от значение, тъй като ти е присъщо да не забелязваш хубавите неща в живота. Разбираш ли, човек някак си долавя едва забележимата рязкост в гласа й, когато не е възможно да му се напомни директно за балансиращата заобленост на тялото й.

— Джордж — изкудкудяка тя, — ти сигурно си вълшебник! Не знам какво направи онази вечер, но то свърши работа. Софокъл ще ме заведе в Пъриж. Идеята е негова и е страшно възбуден. Страхотно!

— Повече от страхотно — казах аз с разбираем ентусиазъм. — Направо е главозамайващо! Сега можем да проверим на дело малкото обещанийце, което ми даде. Можем да повторим изживяванията си от Асбъри Парк и да разтърсим света.