Читать «Той пътува най-бързо» онлайн - страница 3

Разглеждах замечтано различни части от тялото на тази девойка и съжалявах, че не мога да ги имам. Преди да се омъжи тя бе склонна от време на време да даде своя принос за каузата „изкуство заради самото изкуство“. Но сега имах чувството, че по-благородният й статут на омъжена жена бе пристъпил донякъде професионалното й гледище по въпроса. Трябва да разбереш, че в онези дни бях по-деен, отколкото сега, в разцвета на силите си, но и тогава, както и сега, стоях далече от царството на парите.

— Какво ще кажеш, ако се опитам да го придумам да започне да пътува? — предложих услужливо.

— О, момче, така бих искала това да стане!

Очите й се спряха на мен, унесени в мечти.

— Джордж — започна тя, — ако той ми съобщи, че тръгваме за Париж, още същия ден ти и аз ще повторим номера от Асбъри Парк. Помниш ли Асбъри Парк?

Дали си спомнях този морски курорт в Ню Джърси? Що за въпрос? Та можех ли да забравя мускулната треска? Почти всяка част от тялото ми остана схваната цели два дни след това.

Обсъдих въпроса с Азазел на чаша бира — всъщност халба за мен и капчица за него. Напитката от хмел му се видя приятно стимулираща. Започнах предпазливо:

— Азазел, могат ли тези твои магически способности наистина да направят неща, дето да ме смаят?

Той ми хвърли пиянски поглед.

— Само ми кажи какво искаш. Само ми кажи! Ще ти покажа дали съм някакъв си „стар смотаняк“ или не! Ще им покажа на всички!

Веднъж, в момент на замайване, дължащо се на миризмата на лимон от политура за мебели (според него екстрактът от кората на лимона бил уморазширяващ), той сподели, че някога бил засегнат по същия начин от подобна проява на съмнение в способностите му от обитателите на неговия собствен свят.

Позволих му да изпие още една капка бира и после безгрижно подхванах:

— Имам един приятел, който не обича да пътува. Предполагам, че ще бъде нищо работа за същество, толкова умно и даровито като теб, да превърне тази неохота в истинска треска за пътуване.

Трябва да призная, че част от ентусиазма му изчезна мигом.

— Това, което имах предвид — каза той със свирукащия си глас и с някакъв странен акцент, — бе да поискаш от мен нещо разумно, като например само със силата на ума си да накарам тази грозна картина на стената да се изправи. — Докато говореше, картината се раздвижи и увисна отново накриво, само че този път на другата страна.

— Но защо да искам това? — попитах аз. — Толкова усилия полагам, за да окачвам картините си килнати. Това, което наистина искам, е да вдъхнеш на Софокъл Москович мания за пътуване. Такава, дето ще го накара да пътува, ако трябва и без жена си. — Това последното добавих, защото ми мина през ума, че може да има известни предимства за мен, ако Фифи си остане в града, а Софокъл го напусне.

Азазел каза:

— Това не е лесно. Вроденото отвращение към пътуването може до голяма степен да се дължи на деформации на мозъка вследствие на преживявания в детството. Ще трябва да приложа мозъчно инженерство от най-авангардна технология, за да оправя това. Не казвам, че не може да стане, тъй като грубите мозъци на вашите хора не се повреждат лесно, но ще трябва да ми покажеш въпросния човек, за да идентифицирам ума му и да го изследвам.