Читать «Той пътува най-бързо» онлайн - страница 2

Дори и след като се ожениха, тя остана тайна, макар и необяснимо защо, моя целомъдрена приятелка. Независимо от това винаги ми беше приятно да я виждам. Ще разбереш защо, когато ти кажа, че фигурата й бе изваяна с математическа точност и съвършенство. В нейно присъствие винаги си спомнях с аскетично задоволство някои чудесни волности, на които се отдавахме в миналото.

— Бум-Бум — обърнах се към нея по навик със сценичното й име, измислено от зрителите, попиващи жадно движенията на красивото й тяло. — Изглеждаш добре.

Не се поколебах да кажа това, защото и аз изглеждах така.

— О, виж ти! — каза тя равнодушно и по начин, който винаги ми е напомнял нюйоркските улици с безсрамното им великолепие. — Само че не се чувствам добре.

Не можех да повярвам нито за момент, защото, ако не ме лъжеше паметта, тя наистина се бе чувствала много добре още от най-ранно детство, но попитах загрижено:

— Какво има, умнице моя?

— Това влечуго Софокъл е причината.

— Не мога да повярвам, че си сърдита на съпруга си, Бум-Бум. Невъзможно е толкова богат мъж да ти бъде неприятен.

— Само това си знаеш. Ама че блъфьор! Слушай, спомняш ли си, когато ми каза, че Софокъл бил богат колкото някой си на име Крез, дето никога не съм го чувала? Е, не можа ли освен това да ми кажеш, че въпросният Крез трябва да е бил най-голямата скръндза, която се е раждала на този свят?

— Да не би Софокъл да е циция? — изумих се аз.

— При това шампион на шампионите! Загряваш ли? Каква е ползата да се омъжиш за богат мъж, като ще е скъперник?

— Е, Бум-Бум, сигурно можеш да му изкрънкаш малко пари, като му обещаеш завоалирано нощните наслади от райската градина.

Челото на Фифи се набръчка леко.

— Не съм сигурна за какво намекваш, но добре те познавам, така че не говори мръсотии. Освен това, заканих му се, че няма да получи нищо — каквото и да си имал предвид, — ако не се разпусне малко. Но той по-скоро ще спи с кесията си, отколкото с мен. Като си помислиш само — та това е дяволски обидно!

И бедничката захлипа тихо.

Потупах я по ръката с толкова братски помисли, колкото успях да изцедя от себе си.

Тя избухна страстно:

— Когато се омъжих за този лентяй, си помислих: „Е, Фифи, ето как ще отидеш в Пъриж и на Рифиерътъ, Боунъс Аръс, Касабланкъ и къде ли не.“ — Фу! Ядец!

— Само не ми казвай, че този кучи син не иска да те заведе в Париж.

— Той не желае да пътува никъде. Не иска да напусне Манхатън. Казва, че не му харесва в чужбина. Твърди, че не му се гледат цветя и дървета, животни и треволяци, боклуци и чужденци и никакви други сгради, освен тези в Ню Йорк. Аз му викам: „Какво ще кажеш за някой хубав търговски център?“, но и това не му харесвало.

— Защо не отидеш без него, Бум-Бум?

— Бас държа, че това би било много по-приятно. Ама с какво? Това плашило е зашило джобовете на панталоните си барабар с всичките си кредитни карти. Принудена съм да правя покупките си от магазина на Маси. — Гласът й се извиси почти до писък. — Не се омъжих за този катил, за да пазарувам от Маси!