Читать «Той пътува най-бързо» онлайн - страница 5

Жените обаче, както може би и ти си забелязал, са лишени от разбирането, че на сключената сделка трябва да се гледа като на нещо свещено. В това отношение те са напълно различни от мъжете. Изглежда не разбират колко важно е да държат на дадената дума и нямат нужното чувства за чест.

— Заминаваме утре, Джордж, затова точно сега нямам време — каза тя. — Ще ти се обадя веднага щом се върнем.

Тя затвори и туй то. Имаше на разположение цели двайсет и четири часа, а аз едва ли щях да използвам повече от половината, но взе, че замина и ме остави с пръст в устата.

Наистина ми се обади, когато се върна, но това беше шест месеца по-късно.

В началото не познах гласа й. Звучеше някак уморено и вяло.

— С кого разговарям? — запитах с присъщото си достойнство.

Тя отвърна отпаднало:

— На телефона е Фифи Лаверн Москович.

— Бум-Бум — извиках аз. — Върнала си се! Чудесно! Ела веднага тук и да…

Но тя ме сряза:

— Джордж, ще млъкнеш ли? Ако това са твоите вълшебства, значи си един жалък измамник и не бих отишла с теб в Асбъри Парк, ако ще да се обесиш с главата надолу.

Бях изумен.

— Софокъл не те ли заведе в Париж?

— Заведе ме. А сега ме попитай дали съм пазарувала.

Направих го веднага:

— Пазарува ли?

— Светкавично! Не можах дори и да започна. Софокъл не се спря нито за миг! — Гласът й се отърси от равните тонове и под напора на емоциите се извиси в кресчендо. — Пристигнахме в Пъриж и продължихме веднага. Той непрекъснато ми показваше разни неща, докато профучавахме покрай тях с най-голяма скорост. „Това е Айфеловата кула“, посочи той някаква глупава конструкция. „А това е Нотр Дам“. Тя не е в Пъриж, а в Саут Бенд, Индиана. Но кой ли го е грижа? Продължихме за Франкфурт, Берн и Виена, която глупавите чужденци наричат Вийн. Има ли някакво място, дето се казва Трест?

— Триест — поправих я аз. — Да, има.

— Е, значи и там сме ходили. Никога не отсядахме в хотели. Нощувахме в стари селски къщи. Според Софокъл така трябвало да се пътува. Само така можело да се видят хората и природата. На кого ли му е притрябвало да гледа хора и природа? Това обаче, което така и не видяхме, бяха душове, бани и тоалетни с течаща вода. Не след дълго при този начин на пътуване и човек започва да смърди. На всичко отгоре завъдих някакви гадинки в косата си. Току-що си взех пет душа и все още не съм чиста.

— Ела и се изкъпи още пет пъти при мен — настоях аз по най-разумния възможен начин, — а после можем да се упътим към Асбъри Парк.

Изглежда, не ме чу. Учудващо е колко глухи са жените за разумните съвети. Тя продължи:

— Следващата седмица той потегля отново. Каза, че искал да прекоси Тихия океан на петролен танкер. Според него само така можело да се види океанът. Аз пък му казах: „Слушай, ексцентрично влечуго, няма да ме накараш да се кача на никаква пъплеща лодка чак до Китай, така че можеш да си доставиш това удоволствие сам!“

— Много поетично — оцених по достойнство реакцията й.

— И знаеш ли какво ми отговори? Каза ми: „Много добре, скъпа. Ще замина без теб“. После изломоти нещо наистина много смахнато и безсмислено: „Надолу, към преизподнята, или нагоре, към трона най-бързо пътува този, който пътува сам.“ Какво значи това? Каква е тази преизподня? И откъде пък се взе този трон? Да няма предвид кралицата на Англия?