Читать «Теракотеното куче (Комисарят Монталбано упорства)» онлайн - страница 8

— Вижте, баща ми, който е покойник, беше мъж на честта във времената, в които думата „чест“ имаше стойност. Той ми обясняваше, когато бях дете, че каручката, в която пътуват хората на честта, има нужда от много смазка, за да се задвижат колелата й и да ги накара да се завъртят по-чевръсто. После, след поколението на баща ми, когато аз трябваше да се кача в каручката, някой от нашите каза: „Ама защо трябва да продължаваме да просим смазката, която ни е нужна, от политиците, кметовете, от онези, които имат банки и всичко останало? Нека си произведем ние смазката, която ни трябва!“. Добре! Браво! Всички съгласни. Разбира се, винаги имаше някой, който открадваше коня на другаря си или спъваше съдружника си да поеме по определен път, или започваше да стреля напосоки по каручката, коня и конника от някоя друга клика… Всичките тези неща обаче можеше да се уредят помежду ни. Каручките се умножаваха, имаше и повече пътища, по които да се движат. В един определен момент някакъв голям инженер го осени велика мисъл, запита се защо да продължаваме да се движим с каручката. Обясни, че сме твърде бавни и ни прецакват заради скоростта. Целият свят сега се движи с коли, не може да се спре прогресът! Добре! Браво! И всички се спуснаха да сменят каручката с автомобил и да вземат книжки. Някои обаче не успяха да издържат изпита в автошколата и си тръгнаха или ги накараха да излязат навън. Нямаше дори време да се свикне с новата кола и по-малките от нас, които се возеха в автомобили, откакто се бяха родили, и бяха учили право и икономика в Щатите или в Германия, ни дадоха да разберем, че нашите коли са твърде бавни и в днешно време е нужно да подкараш спортна кола, ферари, мазерати, снабдена с радиотелефон и факс, и да сме в състояние да потегляме като ракети. Тези младежи са модерни, говорят с апарати, а не с хора, дори не те познават, не знаят кой си бил, а ако го знаят, не им пука изобщо, дори те самите не се познават помежду си, защото си говорят през компютъра. Накратко, тези момченца не се съобразяват с никого, веднага щом те видят, че си в затруднение заради бавната кола, те избутват от пътя, без много да му мислят. И ти се озоваваш в канавката със счупен врат.

— Вие не можете ли да управлявате ферари?

— Точно. Затова, преди да умра в някоя канавка, е по-добре да се оттегля.

— Вие обаче не ми изглеждате от хората, които се оттеглят по собствено желание.

— По собствено желание е, комисарю, уверявам ви, че е по собствено желание. Разбира се, има начини и начини да убедиш един човек да постъпи свободно по собствено желание. Веднъж един мой приятел, който четеше много и беше образован, ми разказа история, която ще ви препредам дословно. Беше я прочел в някаква немска книга. Имало един мъж, който казал на приятеля си: „Да се хванем ли на бас, че котката ми яде от най-лютата горчица, толкова е люта, че ти прави дупка в корема?“. „Котките не харесват горчица“ — казал приятелят му. „Аз обаче давам на моята котка от нея“ — продължил мъжът. „Как й даваш да я яде, с бой или с удар с тояга?“ — попитал го приятелят му. „Не, господине, без насилие, яде си я доброволно, по собствено желание“ — отговорил човекът. Сключили баса и мъжът гребнал с една голяма лъжица от горчицата, от тази, която само докато я погледне човек, усеща как устата му започва да пламти, гушнал котката и бам! — набутал горчицата в дупето й. Горкото животно, като усетило как му пари задникът, започнало да си го ближе. Лиже, та лиже, доброволно изяло всичката горчица. Това е всичко, уважаеми.