Читать «Теракотеното куче (Комисарят Монталбано упорства)» онлайн - страница 10

— Повече от сигурен съм, комисерийо. Идва и си отива като срама. Срамна е.

* * *

В колата, движейки се в посока телефонната кабина, която би трябвало да се намира към кръстопътя за Торесанта (би трябвало, при положение че не е отрязана и отмъкната слушалката, не е откраднат целият апарат или самата кабина не е изчезнала), Монталбано реши да не се обажда дори на своя заместник Мими Ауджело, защото той беше от хората, които нищо не можеше да ги спре, и най-напред щеше да го съобщи на журналистите, правейки се след това на учуден от тяхното присъствие. Не му оставаха други, освен Фацио и Торторела, двамата сержанти, или както, по дяволите, сега ги наричаха. Избра Фацио, тъй като преди време бяха стреляли в корема на Торторела — той все още не се беше съвзел и от време на време раната го наболяваше.

Като по чудо кабината все още съществуваше и телефонът работеше, а Фацио отговори още преди да свърши второто позвъняване.

— Фацио, на крак ли си вече в този час?

— Да, да, комисарю. Преди половин минута ми се обади Катарела.

— Какво искаше?

— Не разбрах много, защото беше на вълна „талиански“. Но горе-долу схванах, че тази нощ са обрали супермаркета на Кармело Инграсия, онзи големия, който е малко извън селището. Отишли са поне с тир или с голям камион.

— Не е ли имало нощен пазач?

— Имало е, но не могат да го намерят.

— Ти натам ли отиваше?

— Да, господине.

— Недей. Обади се веднага на Торторела, кажи му да съобщи на Ауджело. Да отидат те двамата. Обясни му, че ти не можеш, измисли някаква гламавщина, че си паднал от люлката и си си ударил главата. Всъщност не. Съобщи му, че карабинерите са дошли да те арестуват. По-добре е да му телефонираш и да му кажеш тях да ги уведоми, така или иначе, случилото се не е нещо особено, някакъв глупав обир, а пък и те ще останат доволни, защото сме им се обадили за сътрудничество. Сега ме чуй: след като се свържеш с Торторела, Ауджело и карабинерите, се обади на Гало, Галуцо, о, света Богородице, имам чувството, че се намирам в кокошарник, и Джермана и елате където ви кажа. Всички се въоръжете с картечници.

— Мамка му!

— Да, господине, мамка му. Отнася се за голяма работа, която трябва да се свърши предпазливо, а от устата на никого от вас не трябва да излезе дори половин дума, най-вече от тази на Галуцо пред неговия зет журналиста. Предупреди и онзи дръвник Гало да не започне да кара като на пистата в Индианаполис. Никакви сирени, никакви въртящи се лампи. Когато има резки движения или водата се размърда, рибата бяга. А сега ме слушай внимателно, защото ще ти обясня къде трябва да дойдете.

* * *

По-малко от половин час след обаждането пристигнаха мълчаливи и изглеждаха като обикновен патрул. Слязоха от колата и се насочиха към Монталбано, който им направи знак да го последват. Събраха се зад една полуразрушена къща, така от междуградското шосе не можеха да ги видят.

— В колата има един картечен пистолет и за вас — каза Фацио.

— Заври си го в задника. Чуйте ме! Ако си изиграем добре картите, е възможно да си заведем у дома Тано Гърка.