Читать «Теракотеното куче (Комисарят Монталбано упорства)» онлайн - страница 16

— Погледна ли дали някой не спи в кабината?

— Да, господине, вътре в нея няма никой. Има и още нещо, което е странно — ключовете висят на мястото си. Първият, който се появи, може да го подкара и да го открадне.

— Заведи ме да видя — каза Монталбано внезапно заинтересуван.

4

Дребен, мустаци като миши опашки, антипатична усмивчица, очила със златни рамки, кафяви обувки, кафяви чорапи, кафяв костюм, кафява риза, кафява вратовръзка, не друго, а някакъв кафяв кошмар беше Кармело Инграсия, собственикът на супермаркета. Той изглади с пръсти гънката върху десния крачол, кръстосал го върху левия, и изрецитира за трети път своето сбито тълкувание на фактите.

— Било е шега, комисарю, искали са да ме вземат на подбив.

Монталбано се беше вторачил в химикалката, която държеше в ръце. Съсредоточил се беше в капачката й, извади я, разгледа я отвътре и отвън, като че ли преди това никога не беше виждал подобен предмет, духна в нея, за да я почисти от някакви невидими прашинки, погледна я отново, но не остана удовлетворен, поиздуха я отново и я остави върху бюрото си. Отвъртя металния й връх, позамисли се малко над него и го остави до капачката. Внимателно разгледа централната й част, която стоеше в ръката му, подреди я близо до другите две части и дълбоко въздъхна. По този начин успя да се успокои и да обуздае импулса си, който за миг почти го беше надвил, да се изправи, да се доближи до Инграсия и да му забие юмрук в лицето, а след това да му каже:

— Кажете ми честно, според вас шегувам ли се, или го правя наистина?

Торторела, който присъстваше на срещата и познаваше някои от реакциите на шефа си, видимо се успокои.

— Помогнете ми да разбера — каза Монталбано, който се владееше напълно.

— И какво толкова има за разбиране, комисарю? Всичко е ясно като бял ден. Цялата открадната стока беше в намерения камион. Нищо не липсваше, дори една клечка за зъби, една близалка. Тогава, след като не са го сторили с цел кражба, е било, за да се пошегуват и да направят нещо нестандартно.

— Аз съм малко бавен в мисленето, имайте търпение, господин Инграсия. И така, преди осем дни от автопарк в Катания, тоест от диаметрално противоположна страна на нашата, двама души отмъкват камион с ремарке от фирма „Сферлаца“. В този момент камионът е бил свободен. Седем дни този камион го държат скрит някъде в отсечката Катания — Вигата, така че никой не го е виждал наоколо. Следователно, ако разсъждаваме логично, единственият мотив, заради който този камион е откраднат и скрит, е бил да го извадят в правилния момент, за да се пошегуват с вас. Продължавам напред. Вчера през нощта камионът се появява и към един часа, когато по улиците вече има малко хора, спира пред вашия супермаркет. Нощният пазач си мисли, че карат стока, въпреки необичайния за това час. Не знаем как точно са се развили нещата, защото човекът от охраната все още не успява да проговори, но е сигурно, че са го извадили извън играта, взели са му ключовете и са влезли. Един от крадците го съблича и облича униформата му, разбира се, това е гениално решение. Второто гениално решение е, когато другите запалват лампите и започват да действат пред очите на всички, без предпазни мерки, може да се каже — посред бял ден, ако не е било през нощта. Без съмнение гениално. Защото, ако някой чужд човек случайно се окаже наблизо и види униформения пазач, който надзирава няколкото човека, които товарят камиона, няма изобщо да му мине през ума, че всъщност е кражба. Възстановката, направена от колегата ми Ауджело бе потвърдена и от свидетеля кавалер Мизурака, който по това време се е прибирал вкъщи.