Читать «Теракотеното куче (Комисарят Монталбано упорства)» онлайн - страница 12

Поглеждайки се в очите, Монталбано и Галуцо се разбраха без думи. Застанаха на три крачки от вратата, която не изглеждаше особено стабилна, затаиха дъх и се хвърлиха върху нея с цялата тежест на телата си. Тя се оказа все едно е направена от пергамент или от нещо подобно; достатъчен й беше само един удар с ръка, за да падне, затова двамата, връхлитайки, се озоваха направо вътре. Комисарят успя като по чудо да се спре, докато Галуцо под напора на собственото си засилване премина през цялата стая и се заби с лице в стената, като си разби носа и за малко да се задуши от кръвта, която започна ожесточено да блика. Под мъждивата светлина на газената лампа, която Тано Гърка беше оставил да свети, комисарят успя да се наслади на вещото му актьорско майсторство. Преструвайки се, че са го изненадали в съня му, скочи на крака, изричайки богохулства на висок глас, и се втурна към калашника си, който беше подпрян на масата и по тази причина далече от походното му легло. Монталбано беше готов да изиграе своята, както се нарича в театъра, поддържаща роля.

— Не мърдай! В името на закона, не мърдай или ще стрелям! — извика с пълен глас и възпроизведе четири изстрела към тавана.

Тано замръзна на мястото си с вдигнати ръце.

Галуцо, притеснен, че в стаята отгоре може да има и друг, изстреля един картечен откос към дървената стълба. Отвън Фацио и Гало, като чуха цялата тази престрелка, откриха отчаян огън по прозорчето. Всички вътре в къщурката направо бяха оглушали от пукотевицата, когато дойде Джермана, за да влоши още повече вече утежнената ситуация.