Читать «Тел» онлайн - страница 95

— Изглежда, че и за двама ни нощта няма да е особено ползотворна — накрая наруши мълчанието тя и поглади неотворената папка в скута си.

— О, не знам — обърна се към нея Лукас. — Зависи от това за какво сте дошли тук, горе.

Жулиета се усмихна. В отсрещната част на просторното помещение компютърът на бюрото й изпиука едва доловимо. Търсенето в данните на Холстън най-сетне беше приключило и той беше готов да изплюе резултатите.

23

На следващата сутрин, вместо да се качи в кабинета си, Жулиета слезе по петте етажа стълби до долната ферма за погребението на Марнс. За нейния заместник нямаше да има досие, нито разследване, а просто щяха да спуснат старото му и уморено тяло дълбоко в пръстта, където то щеше да се разложи и да подхрани корените. Беше странна мисъл — да стои сред тълпата и да мисли за него като за някой, който ще има или няма да има досие. Беше минала по-малко от седмица, откакто заемаше този пост, и вече гледаше на кафявите папки като на място, където живеят духовете. Имена и номера на досиета. Животи, сведени до двайсетина страници от рециклирана хартия от дървесина, парчета конец и шевове с всякакви цветове, преплетени под черното мастило, с което беше записана тъжната им история.

Церемонията беше дълга, но не създаваше такова усещане. Наблизо, където беше погребана Джанс, купчината пръст все още не се бе слегнала. Скоро двамата щяха да се смесят в растенията и тези растения щяха да се превърнат в храна за обитателите на силоза.

Жулиета прие един узрял домат, докато свещеникът и сянката му обикаляха многолюдната тълпа. Двамата бяха облечени в червен плат и напяваха, докато вървяха. Гласовете им бяха звучни и се допълваха взаимно. Жулиета захапа домата и остави подходящо количество сок да опръска гащеризона й, докато дъвчеше и преглъщаше. Механично усети, че зеленчукът е много вкусен. Беше трудно да му се наслади истински.

Тя наблюдаваше тълпата, когато дойде време пръстта да бъде изсипана обратно в дупката. Двама мъртви от горе за по-малко от седмица. В останалата част на силоза имаше и още двама умрели и това правеше седмицата много лоша.

Или добра, в зависимост от гледната точка. Тя забеляза бездетните двойки, които, преплели ръце, енергично ядяха от плодовете си и пресмятаха наум. Според Жулиета лотариите следваха твърде бързо след смъртните случаи. Тя от край време смяташе, че те трябва да се провеждат на едни и същи дати всяка година, просто за да изглежда, че ще се проведат така или иначе, независимо дали някой е умрял.

Но от друга страна, смисълът на спускането на тялото и откъсването на зрял плод или зеленчук точно над гробовете бе именно в това да се подчертае, че цикълът на живота е тук, че е неизбежен и трябва да бъде приет, ценен и обичан. Човек си отива и оставя себе си като дар за препитанието на останалите и за живота, прави място за следващото поколение. Хората се раждат, стават сенки, на свой ред създават сенки и след това си отиват. Единственото, на което може да се надява човек, е да бъде запомнен от две поколения сенки.