Читать «Тел» онлайн - страница 97

— Как мина службата? — поинтересува се той.

Жулиета прекоси кабинета и грабна папката от ръката му.

— Моля, не пипайте нищо — каза тя.

— Да не пипам ли? — засмя се Бърнард и намести очилата си. — Този случай е приключен. Имах намерение да го върна в кабинета си и да го прибера в архива.

Жулиета провери досието и видя, че е на Холстън.

— Знаете, че трябва да докладвате на мен, нали? Предполагаше се, че поне ще сте попрехвърлили Пакта, преди Джанс да ви накара да се закълнете в него.

— Ще го имам предвид, благодаря. — Жулиета го остави до отворената килия и отиде при бюрото си.

Пъхна папката в най-горното чекмедже, провери дали устройството за данни все още стърчи от компютъра, след което вдигна поглед към мъжа срещу нея.

— А вие сте?

Той се изправи и столът на заместника изскърца както обикновено. Жулиета се опита да се насили да не мисли повече за него като за стола на Марнс.

— Питър Билингс, госпожо. — Той й подаде ръка и Жулиета я прие. — Аз самият скоро се заклех.

Той хвана един ъгъл на своята звезда и я дръпна от гащеризона си, за да може тя да я види.

— Питър всъщност беше кандидат за вашия пост — натърти Бърнард.

Жулиета се зачуди какво ли иска да каже с това и какъв изобщо е смисълът да го споменава.

— Имате ли нужда от нещо? — попита тя Бърнард. Сетне посочи бюрото си, което беше отрупано с книжа от предишния ден, когато беше прекарала по-голямата част от времето си в работа по делата на Марнс. — Защото, ако имате нужда от нещо, мога да го сложа тук, в една от тези купчини.

— Всичко, което аз ви възложа, отива най-отгоре — отсече Бърнард и стовари ръка върху папката с името на Джанс върху нея. — И ви правя услуга, като се качвам до горе, за да проведем срещата тук, вместо да ви накарам да слезете долу, в моя кабинет.

— За каква среща става дума? — попита Жулиета.

Тя не вдигна поглед към него, а се зае да подрежда документите. Надяваше се, че той ще види колко е заета и ще си тръгне, а тя ще може да запознае Питър с малкото неща, които самата тя беше научила.

— Както знаете, през последните седмици имаше известни… промени. Нещо наистина нечувано, поне от последния бунт насам. И се боя, че ви грози опасност, ако не сме единни.

Той натисна с пръст папката, която Жулиета се опитваше да дръпне, и я прикова върху бюрото.

Тя вдигна поглед към него.

— Хората искат приемственост. Искат да знаят, че утрешният ден до голяма степен ще прилича на днешния. Искат да ги уверят в това. Наскоро имахме почистване и претърпяхме някои загуби, затова настроението е малко тревожно. — Той махна към папките и купищата хартия, които не се събираха върху бюрото на Жулиета и бяха завзели и това на Марнс.

Младият мъж срещу нея погледна предпазливо купчината, сякаш се страхуваше, че върху него ще се изсипят още документи и ще му създадат още работа.