Читать «Тел» онлайн - страница 77

Тя предполагаше, че именно този неин талант заместник Марнс беше забелязал още в началото — търпението и скептицизма, с които тя задаваше поредния глупав въпрос, за да попадне накрая на верния отговор. Фактът, че и преди беше помагала за разрешаването на случай, повдигаше самочувствието й. Тогава не го знаеше и се интересуваше повече от простото правосъдие и личната си скръб, но този случай се бе оказал едновременно интервюто й за работа и обучението й за нея.

Тя вдигна именно това досие отпреди години, с червен печат върху корицата, на който с дебели главни букви пишеше „ПРИКЛЮЧЕНО“. Свали лентата, в която беше увита папката, и прехвърли бележките вътре. Много от тях бяха написани със старателния наклонен почерк на Холстън. Тя беше свикнала да го разпознава от почти всеки документ в бюрото й — бюро, което някога е било негово. Прочете бележките му по неин адрес и си припомни случая, който изглеждаше като очевидно убийство, но всъщност се беше оказал поредица от малко вероятни събития. До този момент беше избягвала да се връща към него и сега старата болка се завърна. Въпреки това си припомни колко успокоително й действаше да се занимава с уликите. Спомни си трескавото си желание да реши проблема и удовлетворението, че е получила отговорите, които да изместят празнотата, причинена от смъртта на любимия й. Процесът напомняше поправянето на машина при работа на допълнителни смени. Тялото я болеше от усилието и изтощението, но това донякъде се притъпяваше от знанието, че проблемът е решен.

Тя остави папката настрани. Още не беше готова да преживее всичко това отново. Взе друго досие и го сложи в скута си, при което едната й ръка докосна месинговата звезда върху коляното й.