Читать «Тел» онлайн - страница 76

Жулиета премести поглед от сухите хълмове и облаците пръст отвън към досиетата, разхвърляни около нея. Това беше недовършената работа на нейния предшественик. Върху коленете й лежеше лъскавата звезда, която още не беше слагала. На една от папките беше сложена манерка в найлонов плик за събиране на улики за многократно използване. Тя изглеждаше достатъчно невинна, след като вече беше изпълнила смъртоносната си задача. Върху плика с черно мастило бяха написани няколко номера, които бяха зачеркнати номера на случаи, които отдавна са били разрешени или изоставени. В единия му край имаше нов номер, който отговаряше на номер на досие, което не беше тук, папка, пълна със страници свидетелски показания и бележки, свързани със смъртта на кмета — жена, обичана от всички, но въпреки това убита от някого.

Жулиета беше виждала някои от тези бележки, но само отдалече. Те бяха написани от ръката на заместник Марнс — ръка, която не пускаше въпросната папка и я стискаше бясно. На няколко пъти беше надниквала към досието през бюрото му и беше видяла, че някои думи са размазани от покапалите върху тях сълзи и хартията се е набръчкала. Редовете, написани между тези изсъхнали сълзи, бяха драсканици и не приличаха на четливите му бележки от другите досиета. Те сякаш пълзяха гневно по страниците. Думите бяха задрасквани и подменяни. Същото ожесточение се усещаше в поведението на заместник Марнс през цялото време и кипящият му гняв беше прогонил Жулиета далеч от бюрото й към килията за задържане. Беше стигнала до извода, че е невъзможно да очакват от нея да седи срещу една така покрусена душа и да разсъждава. Колкото и да беше тъжен, видът на външния свят, който се възправяше пред нея, беше далеч не толкова потискащ.

Килията за задържане беше убежището, където тя убиваше времето между изпълнените със статични смущения обаждания по радиото и разходките до местата, където е имало някакво нарушение. Често просто седеше, подреждаше и преподреждаше папките си в зависимост от това колко тежки смяташе, че са отделните случаи. Тя беше шериф на целия силоз — работа, която не беше изучавала като сянка, но която започваше да разбира. Едно от последните неща, които кмет Джанс й беше казала, се бе оказало по-вярно, отколкото беше очаквала — че хората са като машините. Тя се повреждаха. Тракаха. Можеха да те изгорят или да те осакатят, ако не внимаваш. Работата й беше не само да разбере защо това се случва и кой е виновен, но също и да се ослушва за знаците, че нещо такова предстои да се случи. Да бъдеш шериф, както и да бъдеш механик, означаваше да разбираш изкуството на профилактиката не по-малко, отколкото да умееш да почистваш след възникнала повреда.

Папките, разхвърляни по пода, съдържаха окаяните последни случаи — оплаквания за разправии между съседи, излезли от контрол, доклади за кражби и за източника на отровен домашно приготвен джин и още няколко случая, свързани с неприятностите, предизвикани от този алкохол. Всяко досие изискваше допълнителни проучвания, предварителна подготовка, спускания по стълбата и провеждането на заплетени разговори, при които на Жулиета й се налагаше да отдели лъжите от истината. Докато се подготвяше за работата, тя беше прочела два пъти частта от Пакта, свързана със Закона. Лежеше в леглото си дълбоко долу, изтощена от работата по настройването на главния генератор, и разучаваше правилния начин за картотекиране на папките с досиета, осведомяваше се за опасността от повреждане на уликите. Всичко това беше логично и се припокриваше с част от работата й като механик. Подходът към сцената на местопрестъпление или към някакъв разгорещен спор не беше различен от влизането в помпена зала, където нещо се беше счупило. Винаги някой или нещо имаше вина за случилото се. Тя знаеше как да слуша и да наблюдава, как да задава въпроси за всеки, който е вероятно да има нещо общо с повреденото оборудване, или за инструментите, които са използвани, и как да проследи цялата верига от събития чак до самата й първопричина. Винаги имаше объркващи променливи — не можеш да настроиш една скала, без да развалиш нещо друго, — но Жулиета притежаваше умението, таланта да знае кое е важно и кое може да пренебрегне.