Читать «Тел» онлайн - страница 79

Две досиета, които да й правят компания, и двете бяха с надпис „ПРИКЛЮЧЕНО“. Мястото им беше в кабинета на кмета, където трябваше да бъдат запечатани и прибрани в архива. Но Жулиета откри, че мисли повече за тях, отколкото за по-неотложните случаи пред нея. Едната от тези папки съдържаше живота на мъжа, когото беше обичала, и за разгадаването на чиято смърт дълбоко долу беше помогнала. В другата беше животът на мъж, когото беше уважавала и чиято длъжност заемаше сега. Не знаеше защо е обсебена от тези две досиета, особено след като не можеше да понася да гледа как Марнс отчаяно се е съсредоточил в своята собствена загуба и продължава да изучава отново и отново подробностите от смъртта на кмет Джанс, да препрочита свидетелските показания, убеден, че знае кой е убиецът, но без да разполага с доказателства, които да му позволят да го хване натясно. Някой почука по решетката над главата на Жулиета. Тя вдигна глава, като очакваше да види заместник Марнс, който да й каже, че работният ден е свършил, но вместо това видя, че към нея гледа странен мъж.

— Шерифе? — обади се той.

Жулиета остави папките настрани и взе звездата от коляното си. Изправи се и се обърна с лице към дребния мъж със стърчащ корем, очила на носа и плътно прилепващ по тялото, наскоро изгладен сребрист гащеризон на Информационния отдел.

— Мога ли да ви помогна? — попита тя.

Мъжът пъхна ръката си между решетките. Жулиета премести звездата от едната си ръка в другата и отвърна на ръкостискането.

Съжалявам, че толкова късно пристигнах тук, горе — извини се той. — Бях много зает с церемониите, с тази глупост с генератора и с всички тези правни спорове. Аз съм Бърнард. Бърнард Холанд.

Жулиета усети как кръвта й изстива. Ръката на мъжа беше толкова малка, сякаш му липсваше някой пръст. Въпреки това ръкостискането му беше силно. Тя се опита да издърпа ръката си, но той отказваше да я пусне.

— Сигурен съм, че като шериф вече познавате Пакта из основи, така че знаете, че аз ще съм изпълняващ длъжността кмет, поне докато не организираме избори.

— Чух за това — хладно отвърна Жулиета.

Тя се зачуди как този човек е минал покрай бюрото на Марнс, без да се стигне до някакво насилие. Това беше главният им заподозрян за смъртта на Джанс — само дето беше от погрешната страна на решетките.

— Занимавате се с картотеката, а? — Той отпусна хватката си и Жулиета издърпа ръката си.

Мъжът хвърли поглед към документите, разхвърляни на пода, и очите му сякаш се спряха на манерката в найлоновия плик, но Жулиета не можеше да бъде сигурна в това.

— Просто се запознавам с висящите случаи — обясни тя. — Тук има малко повече място за… мислене.