Читать «Тел» онлайн - страница 74

Някой отвън размахваше ръце в опит да привлече вниманието й през стъклото.

— Спри го, спри го! — извика Марк.

Шърли бързо се приближи към контролното табло, за да помогне.

Жулиета протегна ръка към превключвателя за спиране, но не го натисна. Отвън се чуваше шум. Силно бучене. Можеше да го усети през пода, но то не приличаше на старата вибрация.

— Вече работи! — изкрещя някой.

— Вече работи — повтори Марк и се засмя.

Механиците отвън нададоха радостни възгласи. Някои сваляха шумозаглушителите си и ги подхвърляха във въздуха. Жулиета осъзна, че стартерът работи по-шумно от възстановения генератор и че е продължила да натиска копчето за запалване дори след като генераторът е задействан и е заработил.

Шърли и Марк се прегърнаха. Жулиета провери температурите и наляганията на всички нулирани скали и видя, че няма нужда от сериозни настройки, но не можеше да бъде напълно сигурна, докато генераторът не загрее. Гърлото й се сви от обзелата я емоция и от внезапното освобождаване на натрупаното силно напрежение. Работните екипи прескачаха парапета и се тълпяха около възстановения звяр. Някои, които рядко посещаваха генераторната зала, протягаха ръка, за да го докоснат с почти благоговейно страхопочитание.

Жулиета излезе от стаята за управление, за да ги наблюдава, да слуша съвършено работещата машина и добре настроените зъбни колела. Тя стоеше зад парапета с ръце върху стоманата, която преди трепереше и играеше, докато генераторът работеше, и гледаше как в работната зона с ограничен достъп настава истинско празненство. Бученето беше великолепно. Енергия без страх — кулминацията на толкова бързане, усилия и планиране.

Успехът й вдъхна увереност за онова, което й предстоеше, онова, което я чакаше горе. Беше в толкова добро настроение и толкова погълната от мощните и подобрени машини, че не забеляза младия носач, който влетя в помещението с пребледняло лице и задъхан от дългото и бясно тичане. Тя не усети колко бързо новината обиколи стаята, предавана от уста на уста, докато лицата на механиците се изпълваха със страх и тъга. Едва когато ликуването замря напълно и в помещението се настани друг вид тишина, прекъсвана от ридания и въздишки на хора, които не можеха да повярват в чутото, Жулиета разбра, че нещо не е както трябва.

Нещо се беше случило. Нещо голямо и могъщо се беше разстроило.

И то нямаше нищо общо с генератора.

Трета част

ПРОКУДЕНА

18

Върху всеки неин джоб имаше номера. Жулиета можеше да гледа към гърдите си и да ги разчита, затова й дойде наум, че вероятно са написани на обратно. Бяха сложени така, за да може да ги чете тя, а не някой друг. Гледаше ги вцепенено през визьора на шлема, докато вратата зад нея се затваряше херметически. Пред нея се възправяше друга, забранена врата. Тя стоеше притихнала, сякаш очакваше да бъде отворена.