Читать «Тел» онлайн - страница 73

Марк даде знак, че болтовете са обезопасени и контрагайките са затегнати. Жулиета скочи от импровизираната си платформа и се отправи към генератора, за да се присъедини към Марк. Беше трудно да върви небрежно с толкова много очи, вперени в нея. Не можеше да повярва, че този шумен екип, това нейно голямо и разнородно семейство може да е толкова съвършено притихнало. Сякаш всички бяха затаили дъх и се чудеха дали усилията, положени при смазващия график от последните няколко дни, ще отидат на вятъра.

— Готов ли си? — попита тя Марк.

Той кимна утвърдително и избърса ръцете си в мръсния парцал, който сякаш винаги беше преметнат през рамото му. Жулиета си погледна часовника. Гледката на малката стрелка, която тиктакаше по вечния си път, я успокои. Когато се съмняваше дали нещо ще проработи, тя поглеждаше към китката си. Не за да види колко е часът, а за да погледне едно от нещата, които беше поправила. Поправка, която беше толкова сложна и невъзможна (беше й отнела години почистване и настройване на части, които едва се виждаха с просто око), че правеше сегашната й задача, каквато и да бе тя, лесна в сравнение с нея.

— По график ли сме? — попита Марк ухилен.

— Добре се справяме — кимна тя към стаята за управление.

В тълпата се разнесе шепот, когато хората осъзнаха, че рестартирането наближава. Десетки вдигнаха шумозаглушителите си, окачени на вратовете им, и ги сложиха на ушите си. Жулиета и Марк отидоха при Шърли в стаята за управление.

— Как върви? — попита Жулиета отговорника на втората смяна — дребна и енергична млада жена.

— Отлично — отвърна Шърли, като продължи да се занимава с настройките и да нулира всички корекции, натрупали се през годините. Започваха от нулата, без да използват старите поправки и настройки, за да не прикрият те някакви нови признаци за проблеми. Поставяха ново начало. — Можем да започваме — добави тя.

Сетне отстъпи от уредите за управление и застана до съпруга си. Жестът й беше разбираем — този проект беше на Жулиета и вероятно беше последното нещо, което тя щеше да се опита да оправи тук, дълбоко долу, в Механичния. Нейна беше честта и отговорността да включи генератора.

Жулиета застана над контролното табло и огледа копчетата и циферблатите, които можеше да открие дори и в пълен мрак. Беше й трудно да повярва, че този етап от живота й е приключил и че започва нещо ново. Мисълта да пътува до горе я плашеше далеч повече от този проект. Мисълта, че ще напусне приятелите и семейството си и че ще се занимава с политика, не й се струваше толкова приятна, колкото вкусът на пот и смазка по устните й. Но поне горе имаше съюзници. Щом хора като Джанс и Марнс можеха да се справят и да оцеляват там, реши тя, значи всичко с нея щеше да бъде наред.

С ръка, трепереща по-скоро от изтощение, отколкото от нерви, тя включи стартера. Чу се оглушителен вой, докато малкият електрически двигател се опитваше да задвижи масивния дизелов генератор. Сякаш измина цяла вечност, но Жулиета нямаше представа какъв би трябвало да бъде нормалният звук. Марк стоеше до вратата и я държеше отворена, за да чуят, ако някой извика да спрат. Той погледна към Жулиета, която продължаваше да натиска копчето за запалването, и смръщи разтревожено вежди, докато стартерът виеше и стенеше в съседното помещение.