Читать «Тел» онлайн - страница 62

— И ще живея на върха?

— Кабинетът ти е на първо ниво. Близо до въздушния шлюз.

Жулиета сякаш обмисляше предложението. Джанс се зарадва, че тя дори задава въпроси.

— Заплащането е по-добро от сегашното ти, дори и с допълнителните смени.

— Проверили сте това?

— Позволих си някои волности, преди да слезем долу — кимна Джанс.

— Като например да разговаряте с баща ми.

— Точно така. Знаеш ли, той ще се зарадва да те види. Ако дойдеш с нас.

— Не съм убедена в това. — Жулиета сведе поглед към обувките си.

— Има и още нещо — каза Марнс и срещна очите на Джанс.

Той хвърли поглед към документите върху леглото. Прилежно сгънатият договор на Питър Билингс беше най-отгоре.

— Информационният отдел — напомни й той.

Джанс усети накъде бие той.

— Има още един въпрос, който трябва да изясним, преди да приемеш.

— Не съм сигурна, че ще приема. Бих искала да чуя повече за тези почивни дни без енергия и да организирам работните смени тук, долу…

— Съгласно традицията Информационният отдел одобрява всички кандидати за различните позиции.

Жулиета вдигна очи към тавана и изсумтя.

— Информационният.

— Да, и на идване се отбихме при тях, просто за да изгладим нещата.

— Не се и съмнявам — рече Жулиета.

— Става дума за онези искания — намеси се Марнс.

Жулиета се обърна към него.

— Знаем, че най-вероятно това няма нищо общо, но ще стане дума…

— Почакайте, да не би да се касае за термоизолационната лента?

— Изолационна лента?

— Да. — Жулиета се намръщи и поклати глава. — Тези копелета!

— Имаха ето толкова дебело досие за теб. — Джанс показа с пръсти дебелината на папката. — Казаха, че си присвояваш доставки, които са били предназначени за тях.

— Не може да бъде! Шегувате ли се? — Тя посочи към вратата. — Заради тях не можем да получим нито една от доставките, от които се нуждаем. Когато ни трябваше термоизолационна лента — преди няколко месеца имахме теч в топлообменник, — не получихме нищо. От Снабдяване ни уведомиха, че целият изолационен материал за лентата е бил запазен. Поръчката ни беше отпреди доста време, но аз научих от един от носачите ни, че лентата отива в Информационния и че имат километри от нея за всичките им изпитателни костюми. — Жулиета си пое дълбоко дъх. — Тогава аз се погрижих част от нея да попадне при нас. — Докато изричаше това признание, тя погледна към Марнс. — Вижте, аз осигурявам непрекъснатото подаване на енергия, така че те да могат да си вършат работата, а в замяна не мога да получа най-елементарни материали. Когато все пак пристигне нещо, качеството е под всякаква критика вероятно заради безумните норми в производството…

— Ако това са неща, от които наистина има нужда — прекъсна я Джанс, — то тогава те разбирам.

Тя погледна към Марнс, който се усмихна и кимна леко, сякаш й казваше, че това е подходящата жена за работата.

Джанс не му обърна внимание.

— Всъщност се радвам да чуя твоята гледна точка по този въпрос — каза тя на Жулиета. — И искам да предприемам това пътуване по-често, колкото и да ме болят краката от него. Ние горе приемаме някои неща за даденост, най-вече защото не ги разбираме достатъчно добре. Сега си давам сметка, че между нашите служби трябва да има по-добра комуникация и постоянния контакт, който аз поддържам с Информационния отдел.