Читать «Тел» онлайн - страница 61

— Да, срещнахме се с него. Баща ти изглежда много зает човек. Също толкова непоколебим като теб.

Жулиета извърна поглед.

— И също толкова упорит — добави Джанс, след което остави документите на леглото и застана до вратата, само на крачка от Жулиета.

Усети уханието на сапун от косата на по-младата жена. Забеляза как ноздрите й се издуват от бързото й, учестено дишане.

— Дните се натрупват и натежават върху дребните решения, нали? Като това да не го посещаваш. Първите няколко дни минават бързо и лесно, подхранвани от гнева и младостта. Но после се натрупват като нерециклиран боклук. Не е ли така?

— Не знам за какво говорите — махна с ръка Жулиета.

— Говоря за това как дните се превръщат в седмици, а после в години. — Джанс за малко не каза, че самата тя е преминала през същото нещо и че годините продължават да се трупат, но Марнс беше в стаята и слушаше. — След известно време започваш да се държиш безумно само за да оправдаеш старата си грешка. После всичко се превръща в игра. Двама души, които се извръщат встрани и отказват да погледнат през рамо, защото всеки се страхува да не е първият, който да рискува…

— Не беше така — възрази Жулиета. — И не желая вашата работа. Сигурна съм, че има достатъчно други кандидати.

— Ако не си ти, ще трябва да е някой, на когото не съм сигурна, че мога да се доверя. Вече не.

— Тогава я дайте на друго момиче — усмихна се младата жена.

— Или ще си ти, или ще е той. А според мен той ще се вслушва повече в нарежданията на трийсетия етаж, отколкото в моите или на Пакта.

Жулиета сякаш реагира на това. Ръцете й, скръстени на гърдите й, се отпуснаха. Тя се обърна и срещна погледа на Джанс. Марнс наблюдаваше всичко това от другия край на стаята.

— Последният шериф, Холстън — какво се случи с него?

— Излезе да почиства — отвърна Джанс.

— Доброволно — кисело добави Марнс.

— Знам, но защо? — намръщи се Жулиета. — Чух, че заради жена си.

— Има всякакви предположения…

— Спомням си, че говореше за нея, когато двамата слязохте долу, за да разследвате смъртта на Джордж. В началото си помислих, че флиртува с мен, но той непрекъснато говореше само за жена си.

— Докато бяхме тук, долу, двамата участваха в лотарията — напомни й Марнс.

— Да. Така е. — Известно време тя разучаваше леглото и документите, разхвърляни по него. — Не си представям как бих могла да върша тази работа. Знам само как да поправям разни неща.

— Същото е — увери я Марнс. — Ти много ни помогна в случая тук. Виждаш как стават нещата. Как се напасват. Забелязваш малките улики, които другите хора пропускат.

— Говориш за машините — изтъкна тя.

— Хората не са много по-различни — настоя Марнс.

— Мисля, че вече знаеш това — добави Джанс. — Мисля, че ти имаш правилното отношение. Подходящия характер. Тази служба само донякъде е политическа. Разликата е доста голяма.

Жулиета поклати глава и погледна отново към Марнс.

— Значи затова издигна кандидатурата ми, така ли? Чудех се каква ли е причината. Стори ми се напълно неоснователно.

— Ще си добра в тази работа — увери я Марнс. — Мисля, че си дяволски добра във всичко, с което се захващаш. А тази работа е по-важна, отколкото смяташ.