Читать «Тел» онлайн - страница 64

Площадката от дясната й страна беше с номер петдесет и осем. Струваше й се, че гледа една и съща площадка цяла вечност. Не беше както при слизането, когато, унесена в мисли, пропускаше да забележи по няколко етажа. Сега те постепенно се появяваха в полезрението й отвъд външния парапет и оставаха там, сякаш й се подиграваха на бледата зеленикава светлина на аварийните лампи, докато тя мъчително се изкачваше тежко и неуверено, стъпка по стъпка.

Марнс беше до нея. Ръката му се плъзгаше по вътрешния парапет, нейната — по външния, а бастунът й потропваше върху самотните стъпала между тях. Понякога ръцете им се докосваха. Сякаш бяха на път от месеци, далеч от кабинетите, от задълженията си и студената близост помежду им. Авантюрата със слизането до долу, за да убедят новия шериф да заеме поста, се беше оказала различна от онова, което Джанс си бе представяла. Тя беше мечтала да се върне към младостта си, а вместо това беше разбудила стари призраци. Бе се надявала да възстанови енергичността си, а вместо това усещаше как годините бяха износили коленете и гърба й. Онова, което трябваше да бъде големият тур на нейния силоз, се бе оказало трудно, уморително и почти анонимно пътуване и сега тя се чудеше дали изобщо е необходима за неговата работа и поддръжка.

Светът около нея беше на пластове. Сега тя виждаше това по-ясно от всякога. Най-горният от тях беше загрижен за една размазана гледка и приемаше за даденост прясно изстискания сок за закуска. Хората, които живееха по-надолу и работеха в градините или почистваха клетките на животните, съществуваха в свой свят от пръст, зеленина и тор. За тях външният изглед беше нещо странично, на което не обръщаха внимание, докато не дойдеше почистването. Накрая идваше светът дълбоко долу — машинните цехове, изпомпването на нефт, скърцащите зъбни колела, — светът, който имаше смазка под ноктите и миришеше на тежък физически труд. За тези хора външният свят и храната, която стигаше на малки порции до тях, не бяха нищо повече от слухове и физическа необходимост. За тях смисълът на силоза беше хората да поддържат машините в изправност, а не обратното, както Джанс беше смятала през целия си дълъг живот.

Площадка петдесет и седем се появи в сумрака. Едно малко момиче седеше върху стоманената решетка с крака, прибрани към тялото, и ръце, обвити около коленете. То държеше детска книжка в предпазна найлонова подвързия под слабата светлина на лампата над него. Джанс наблюдаваше момичето, което не помръдваше, като се изключеха очите му, които се стрелкаха по цветните страници. То така и не погледна да види кой минава по площадката на апартаментите. Подминаха го и то бавно се изгуби в мрака, докато Джанс и Марнс продължиха мъчителния си път нагоре, изтощени от третия ден изкачване. Под тях и над тях не се долавяха вибрации и не звънтяха стъпки. Силозът беше тих и зловещо безлюден. Имаше достатъчно място за двама стари приятели, двама другари да се качват един до друг по стъпалата. От време на време те размахваха ръце и много рядко се докосваха.