Читать «Тел» онлайн - страница 60

— Мога да започна утре — отвърна Жулиета. — До утре сутринта можем да пуснем резервния генератор. Тази нощ мога да работя с другата смяна, за да проверя уплътненията и гарнитурите…

— Не — вдигна ръка да я прекъсне Джанс. — Колко скоро можеш да започнеш работа като шериф? — Тя прерови отворената си чанта и разхвърля папките върху леглото в търсене на договора.

— Аз съм… Мислех, че вече обсъдихме това. Не се интересувам от…

— Те са най-подходящи — намеси се Марнс. — Онези, които не се интересуват.

Той стоеше срещу Жулиета, пъхнал палци в гащеризона си и облегнат на една от стените на малкия апартамент.

— Съжалявам, но тук няма кой да ме замести просто така — поклати глава Жулиета. — Не мисля, че вие, двамата, разбирате онова, с което се занимаваме…

— Не мисля, че ти разбираш какво вършим ние горе, на върха — прекъсна я Джанс. — Нито защо имаме нужда от теб.

Жулиета отметна глава назад и се засмя.

— Вижте, тук имам машини, които дори не бихте могли…

— И за какво са ни те? — попита Джанс. — Какво вършат тези машини?

— Благодарение на тях това проклето място продължава да съществува! — заяви Жулиета. — Въздуха, който дишате? Тук го рециклираме. Токсините, които издишвате? Изпомпваме ги обратно в земята. Искате ли да ви направя списък на всичко, което се прави от нефта? Всяко парче пластмаса, всяка унция гума, всички разтворители и почистващи препарати и дори не споменавам за енергията, която генерира, а говоря за всички останали неща!

— И въпреки това те са съществували и преди ти да се родиш — изтъкна Джанс.

— Е, мога да ви уверя, че нямаше да изкарат, докато съм жива. Не и в състоянието, в което бяха. — Жулиета отново скръсти ръце и се облегна на стената. — Не мисля, че разбирате какво би станало, ако ги нямаше тези машини.

— А аз пък смятам, че ти не разбираш колко безсмислени ще станат тези машини без всички тези хора.

Жулиета извърна поглед. Джанс за пръв път я видя да трепва.

— Защо никога не посещаваш баща си?

Жулиета рязко завъртя глава и погледна другата стена. Сетне отмести един немирен кичур коса от челото си.

— Отидете да погледнете работния ми дневник — отвърна тя — и ми кажете как да го направя.

Преди Джанс да успее да отговори с думите, че за семейството винаги има време, Жулиета се обърна с лице към нея.

— Да не би да мислите, че не ме е грижа за хората? За това ли става дума? Защото грешите. Грижа ме е за всеки човек в този силоз. И мъжете и жените тук, долу, по забравените етажи на Механичния — те са моето семейство. Срещам ги постоянно. Деля хляба си с тях по няколко пъти на ден. Работим, живеем и умираме един до друг. — Тя погледна Марнс. — Не е ли вярно? Ти си го виждал с очите си.

Марнс не отвърна нищо. Джанс се зачуди дали тя няма предвид конкретно частта с „умирането“.

— Попитахте ли го защо той никога не идва да ме види? Защото той разполага с цялото време на света. Там, горе, той няма нищо.