Читать «Тел» онлайн - страница 63

Повтарям това от близо двайсет години — отбеляза Жулиета. — Тук се шегуваме, че са ни отредили това място, за да сме далеч и да не пречим. И понякога наистина се чувстваме по този начин.

— Е, ако дойдеш горе, ако приемеш тази работа, хората ще те чуят. Може да си първата брънка в тази верига на управление.

— Ами Информационният?

— Ще има съпротива, но при тях това е нещо нормално. Справяла съм се с подобни ситуации и преди. Ще изпратя съобщение до кабинета си за няколко искания за спешни случаи. Ще ги пуснем със стара дата, за да могат тези доставки да минат директно. — Джанс изучаваше младата жена. — Стига да получа уверение от теб, че всяка една от отклонените доставки е била абсолютно необходима.

Жулиета не трепна при това предизвикателство.

— Наистина бяха необходими — отвърна тя. — Не че това има някакво значение. Материалите, които получавахме от тях, бяха пълни боклуци. Даже и да искаха, не биха могли да ги направят толкова зле. Знаете ли какво ще ви кажа — най-сетне получихме нашата доставка от Снабдяването и имаме повече лента. По пътя ни нагоре на драго сърце ще им направя подарък в знак на помирение. Нашата конструкция е толкова по-добра…

— По пътя ни нагоре? — повтори Джанс, за да е сигурна, че е разбрала онова, което казва Жулиета и за което дава съгласието си.

Жулиета внимателно изгледа и двама им. Тя кимна.

— Ще трябва да ми дадете една седмица, за да оправя генератора. Очаквам да изпълните обещанието си за почивка с намалено потребление на енергия. И просто за да сме наясно — аз винаги ще се възприемам като човек от Механичния и се съгласявам на това донякъде, защото виждам какво се случва, когато не се обръща внимание на проблемите. Онова, за което най-много настоявам тук, долу, е профилактиката. Да не чакаме повече машините да се повредят, за да започнем да ги поправяме, а да направим така, че да пеят, докато работят. Твърде много проблеми бяха пренебрегнати, а някои направо се задълбочиха. И си мисля, че ако приемем силоза за своеобразен голям двигател, ние тук, долу, сме неговият маслен картер, който се нуждае от вниманието на някои хора. — Тя протегна ръка на Джанс. — Осигурете ми онази почивка с намалена консумация на енергия и аз ще бъда вашият човек.

Джанс се усмихна и стисна ръката й, като се възхити на топлината и силата на увереното й ръкостискане.

— Това ще е първото нещо, с което ще се заема — увери я тя. — И искам да ти благодаря. Добре дошла на борда.

Марнс прекоси стаята, за да стисне и той ръката на Жулиета.

— Радвам се, че ще работя с теб, шефе.

Жулиета се усмихна самодоволно, докато разтърсваше ръката му.

— Дай по-добре да не бързаме толкова. Мисля, че доста имам да уча, преди да започнеш да ме наричаш така.

15

Изглеждаше уместно изкачването им обратно към върха да стане по време на почивката за пестене на енергия. Джанс усещаше, че сякаш в отговор на новото постановление собствената й енергия постепенно намалява с всяка нова и болезнена стъпка. Агонията от спускането беше като досадно дразнене, неудобството от постоянното движение се усещаше просто като умора. Но сега слабите й мускули наистина се натоварваха. Всяка стъпка беше своеобразно завоевание. Тя вдигаше крак към следващото стъпало, слагаше ръка на коляното си и се избутваше още двайсет и пет сантиметра нагоре по високото сякаш милиони метри спираловидно стълбище.