Читать «Тел» онлайн - страница 59

— Да. И тя не изоставаше от мен. Върна двигателите на началника си ден по-рано и поиска да си вземе този ден като отпуск.

— Ако добре си спомням, тя получи този почивен ден — добави Шърли и поклати глава. — Сянка с почивен ден — нещо, което изглежда абсолютно невероятно.

— Работата е там, че на първо място, изобщо не се очакваше тя да се справи с тази работа.

— Умно момиче — отбеляза Джанс и се усмихна.

— Твърде умно — рече Марк.

— И какво направи тя с почивния си ден? — поинтересува се Марнс.

Марк натисна с пръст лимона си във водата и го задържа там за момент.

— Прекара го с мен и Уок, метеше в работилницата, разпитваше как работят разни неща, къде отиват разни жици, как се разхлабва болт — такива неща. — Той отпи от водата си.

— Предполагам, че единственото, което искам да кажа, е, че ако възнамерявате да дадете работа на Джулс, трябва да сте много внимателни.

— Защо да сме внимателни? — попита Марнс.

Марк вдигна поглед към плетеницата от тръби и жици над главата си.

— Защото тя ще я върши дяволски добре. Дори и да не очаквате да го прави наистина.

14

След вечеря Шърли и Марк упътиха гостите как да стигнат до спалното помещение. Джанс наблюдаваше как двойка младоженци си разменят целувки. Марк се прибираше от смяна, докато Шърли трябваше да започне своята. Храненето, което споделяха, беше закуска за единия и вечеря за другия. Джанс поблагодари и на двамата и похвали храната, след което с Марнс напуснаха столовата, която беше почти толкова шумна, колкото и генераторната зала. Минаха по виещите се коридори и стигнаха до леглата си.

Марнс щеше да пренощува в общата спалня, използвана от младшите механици първа смяна. Беше му подготвена малка койка, която според Джанс щеше да му е една педя по-къса. За Джанс беше запазен малък апартамент надолу по коридора от общата спалня. Двамата решиха да чакат там на спокойствие и прекараха времето си в разтриване на уморените си крака и в разговори за това колко различно е всичко дълбоко долу, докато накрая на вратата се почука и Жулиета пристъпи вътре.

— Сложиха ви двамата в една стая? — учуди се тя.

— Не, заместникът е в общата спалня — засмя се Джанс. — А и аз не бих имала нищо против да пренощувам там заедно с останалите.

— Забравете за това — каза Жулиета. — Постоянно настаняват там новобранците и семействата, които идват на посещение. Не е кой знае какво.

Джанс наблюдаваше как Жулиета захапа парче канап, след това събра все още мократа си от душа коса и я върза на опашка. Беше сменила гащеризона си и кметът предположи, че петната по този са постоянни и че той всъщност е изпран и готов за следващата смяна.

— Та колко скоро може да обявите почивните дни, в които да не се използва енергия? — попита Жулиета.

Тя довърши възела, скръсти ръце и се облегна на стената до вратата.

— Предполагам, че ще искате да се възползвате от настроението след почистването, нали?

— Колко скоро можеш да започнеш ти! — попита Джанс.

Тя внезапно осъзна, че донякъде причината да иска тази жена за свой шериф е, че тя изглежда недостижима. Джанс погледна Марнс и се зачуди каква част от привличането, което изпитваше към него преди толкова години, когато беше млада и омъжена за Доналд, се е дължала на същата проста причина.