Читать «Тел» онлайн - страница 58

— Десет — повтори Джанс.

— Да, а вероятно само две от тях действително имаха нужда от пренавиване — вметна Шърли.

— О, не знам дали са били и толкова — засмя се Марк. — Така че ние с Уок се бяхме обзаложили колко време ще мине, преди тя да се откаже и да хукне обратно при татенцето си.

— Аз бях заложила на седмица — поясни Шърли.

Марк разбърка супата си и поклати глава.

Работата беше там, че след като тя свърши работата, никой от нас нямаше никаква представа как го е направила. Минаха години, преди да ни каже.

— Седяхме на онази маса там — посочи Шърли. — Никога през живота си не съм се смяла така.

— Какво ви каза? — попита Джанс.

Тя беше забравила супата си, от която отдавна вече не се надигаше пара.

— Ами, в онази седмица със сигурност навих бобините на десет помпи. През цялото време чаках кога ще се пречупи и се надявах на това. Пръстите ме боляха. Не беше възможно тя да ги премести всичките. — Марк поклати глава. — Нямаше начин. Но аз продължавах да ги навивам, а тя продължаваше да ги влачи една след друга. Всичките десет бяха готови за шест дни. Малката сополанка отиде при Нокс, който тогава беше само началник-смяна, и го попита дали може да си вземе един ден почивка.

Шърли се засмя и надникна в супата си.

— Значи сигурно е намерила някого, който да й помогне — предположи Марнс. — Вероятно на някого му е дожаляло за нея.

Марк избърса очите си и поклати глава.

— А, как ли пък не. Все някой щеше да го види или да каже нещо. Особено когато Нокс искаше да разбере. На стареца насмалко не му гръмна бушонът, докато я разпитваше какво е направила. А Джулс само стоеше спокойна като изтощен акумулатор и свиваше рамене.

— Как го е направила? — попита Джанс.

Вече умираше да разбере.

— Преместила е само една помпа — усмихна се Марк. — Едва не си счупила гръбнака, за да я добута, но е преместила само една.

— Да, и ти си я пренавил десет пъти — рече Шърли.

— Хей, не е нужно да ми го казваш.

— Почакай — вдигна ръка Джанс. — Ами останалите?

— Сама се е справила с тях. Виновен е Уок, който не спираше да говори, докато тя метеше работилницата в онази първа вечер. Тя задаваше въпроси, дразнеше ме и ме наблюдаваше, докато работех върху първата помпа. Когато свърших, тя е избутала помпата до края на коридора, без да я сваля по стълбите, и я е прибрала в цеха за боядисване направо с количката. След това е слязла долу, взела е следващата помпа и я е завлякла в склада за инструменти. Прекарала е цялата нощ там, учейки се как да пренавива двигател.

— Аха — каза Джанс, като се досети какво се е случило. — И на следващата сутрин ти е докарала помпата от предишния ден, скрита зад близкия ъгъл.

— Точно така. След това е слязла четири нива по-надолу и е навила медния проводник, докато аз вършех същото тук, горе.

Марнс избухна в смях и удари по масата, от което паниците и хлябът подскочиха.

— В онази седмица правех средно по два двигателя на ден направо брутално темпо.

— Формално погледнато, е бил само един двигател — изтъкна Шърли и се засмя.