Читать «Тел» онлайн - страница 57

Те си стиснаха ръцете. Тъмните петна върху кокалчетата на ръцете на Шърли изглеждаха постоянни, като татуировки от работата, която вършеше.

— А това е нашият кмет Джанс.

Двете жени също си стиснаха ръцете.

Джанс изпита гордост, че отвърна на силното ръкостискане, без да я е грижа за смазката.

— За мен е удоволствие — каза Шърли.

Тя седна. Докато се запознаваха, храната й някак си се беше материализирала. Повърхността на супата й още се поклащаше и от нея се надигаше пара.

— Да не е станало някакво престъпление, полицай? — усмихна се Шърли на Марнс, докато си отчупваше хляб, като му даде да разбере, че се шегува.

— Дошли са да убеждават Джулс да се премести на върха с тях — обясни Марк и Джанс забеляза, че той повдигна вежди към жена си.

— Желая ви късмет — каза тя. — Ако това момиче някога се премести и с едно ниво, то ще е надолу, към мините.

Джанс искаше да я попита какво има предвид, но Марк се обърна и продължи от там, докъдето беше стигнал.

— И така, работех в Електрическия, когато тя се появи…

— Да не би да ги отегчаваш с истории за дните си на сянка? — прекъсна го Шърли.

— Разказвам им за времето, когато пристигна Джулс.

Съпругата му се усмихна.

— По онова време учех при стария Уок. Тогава той още ходеше насам-натам и от време на време излизаше…

— О, да, Уокър. — Марнс размаха лъжицата си към Джанс.

— Доста сръчен тип. Никога не напуска работилницата си.

Джанс кимна, като се опитваше да следи разказа. Неколцина от веселяците на съседната маса се изправиха да си вървят. Шърли и Марк им махнаха за довиждане и размениха по няколко думи с някои от тях, преди отново да насочат вниманието си към собствената си маса.

— Докъде бях стигнал? — попита Марк. — А, да — за пръв път срещнах Джулс, когато тя се появи с онази помпа в работилницата на Уок. — Той отпи от водата си. — Това беше едно от първите неща, които й бяха възложили. Не забравяйте, че тя беше съвсем самичка. Четиринайсетгодишна. Тънка като водопроводна тръба. Току-що беше дошла от средните етажи или отнякъде там. — Той махна с ръка, сякаш беше все едно. — Караха я да мъкне онези огромни помпи до работилницата на Уок, за да им пренавива той моторите, което горе-долу означаваше да развие два километра жица и после да я върне на мястото й. — Марк направи пауза и се засмя. — Е, по-точно, Уок караше мен да върша цялата работа. Както и да е, това е нещо като посвещаване, ако ме разбирате. Всички вие правите такива неща със сенките си, нали? Просто за да ги попречупите малко.

Нито Джанс, нито Марнс помръднаха. Марк сви рамене и продължи:

— Както и да е, тези помпи са тежки, нали се сещате? Сигурно са тежали повече от самата нея. Може би двойно повече. И тя трябваше да се мъчи да ги натоварва сама на колички и да ги качва цели четири етажа…

— Почакай. Но как? — попита Джанс, като се опитваше да си представи как момиче на тази възраст може да премести метален предмет, тежащ два пъти повече от него.

— Няма значение. С макари, въжета, подкупи — с каквото намери за добре. Точно в това е въпросът, нали? Приготвяха й десет помпи, които да достави…