Читать «Тел» онлайн - страница 56

13

Марнс и Джанс бяха отведени до столовата от Марк, механик, който тъкмо се прибираше от втора смяна. Марнс, изглежда, се почувства засегнат, задето са решили, че му е нужен водач. Заместникът притежаваше чисто мъжкото качество да се преструва, че знае къде се намира, дори и когато не е така. За да докаже това, той вървеше малко по-напред, спираше на някое разклонение и посочваше въпросително в някаква посока. На свой ред Марк само се смееше и го поправяше.

— Но тук всичко изглежда еднакво — мърмореше Марнс, като продължаваше да върви най-отпред.

Джанс се засмя на показната му мъжественост и продължи да върви по-назад и да слуша внимателно младия механик, за когото узна, че е от смяната на Жулиета. Той миришеше на дълбоко долу — онзи особен мирис, който се разнасяше винаги, когато някой механик дойдеше да поправи нещо в кабинетите им. Беше миризмата на работата им — смесица от мирис на пот, смазка и слаб полъх на химикали. Но Джанс постепенно свикваше да не й обръща внимание. Тя видя, че Марк е мил и любезен човек, който я хвана за ръка, когато покрай тях премина количка с тракащи резервни части, и който познаваше всеки, когото срещаха в тези слабо осветени коридори със стърчащи тръби и висящи жици. Джанс си помисли, че той живее много по-добре, отколкото предполага мястото в живота, което заема. Излъчваше увереност. А усмивката му в мрака беше толкова блестяща, че хвърляше сенки наоколо.

— Колко добре познаваш Жулиета? — попита го тя, щом като шумната количка се отдалечи достатъчно, че да се чуват.

— Джулс? Познавам я като сестра. Тук всички сме като едно семейство.

Той изрече това така, сякаш смяташе, че в останалата част от силоза е различно. Пред тях Марнс беше спрял на следващото разклонение и се почесваше по главата в опит да отгатне правилната посока. Отсреща на ъгъла бяха застанали двама механици, които се смееха. Те размениха с Марк няколко кратки думи, които прозвучаха на Джанс като на чужд език. Тя подозираше, че Марк е прав и че може би нещата стават по различен начин тук, в дълбините на силоза. Хората тук явно не криеха мислите и чувствата си и казваха онова, което мислят, както бяха оголени тръбите и кабелите наоколо.

— Оттук — каза Марк и посочи към шума от множество едновременни разговори и звънтежа на ножове и вилици в метални чинии, разнасящ се от отсрещния край на просторен салон.

— Та има ли нещо, което да можеш да ни разкажеш за Джулс? — попита Джанс и се усмихна на Марк, когато той й задържа вратата. — Нещо, което смяташ, че трябва да знаем?

Двамата последваха Марнс до няколко свободни места. Служителите от кухненския персонал щъкаха насам-натам между масите и сервираха храната, вместо да оставят механиците да се редят на опашка, за да получат порциите си. Преди още да са се настанили на очуканите алуминиеви

— Скъпа, нали си спомняш заместник Марнс. — Той посочи Марнс, който избърса мустака си с длан. — Това е жена ми, Шърли.