Читать «Тел» онлайн - страница 47

Стаята му беше изискано уютна, само с едно двойно, но хубаво легло. Градините горе бяха едно от десетките големи частни предприятия. Всичките разходи за престоя й щяха да бъдат покрити от служебния бюджет за пътувания и тези пари, както и пътните такси на останалите пътуващи, помагаха на предприятието да си позволява по-луксозни неща като хубави чаршафи от тъкачните станове, а също и матрак, който да не скърца.

Джанс седна в края на леглото. Марнс свали кобура си, сложи го върху шкафчето и се просна върху съседния диван, само на няколко крачки от нея. Докато тя си сваляше обувките и разтриваше уморените си крака, той не спираше да говори за храната и за разточителството да ги сложат в отделни стаи, като междувременно поглаждаше мустака си.

Джанс разтри палците си, за да облекчи набитите си пети.

— Усещам, че ще ми е нужна цяла седмица почивка долу, преди да започнем да се изкачваме обратно — каза тя след една пауза.

— Изобщо няма да е толкова зле — увери я Марнс. — Ще видите. На сутринта мускулите ще ви болят, но щом започнете да се движите, ще откриете, че се чувствате по-силна от днес. Същото се отнася и за пътя нагоре. Просто ще правите крачка след крачка и преди да се усетите, ще сте си у дома.

— Надявам се да си прав.

— Освен това ще успеем за четири дни, вместо за два. Просто мислете за това като за приключение.

— Повярвай ми, точно това и правя.

Известно време поседяха в мълчание. Джанс си почиваше, облегната на възглавниците, а Марнс гледаше в празното пространство. Тя с изненада установи колко успокояващо и естествено е да е сама в една стая с него. Не беше необходимо да разговарят. Можеха просто да са заедно. Без значка и без служби. Двама души.

— Не ходите при свещеници, нали? — попита я накрая Марнс.

— Не — поклати глава тя. — А ти?

— Не съм го правил. Но мисля за това.

— Холстън?

— Донякъде. — Той се наведе напред и разтри с ръце бедрата си, сякаш искаше да изстиска болката от тях. — Искам да разбера къде смятат, че е отишла душата му.

— Още е с нас. Така или иначе това ще ти кажат.

— А вие какво мислите?

— Аз ли? — Тя се надигна на единия си лакът от възглавниците и го загледа как я наблюдава. — Наистина не знам. Старая се да съм достатъчно заета, за да не мисля за това.

— Мислите ли, че душата на Доналд е все още тук, с нас?

Джанс усети как по тялото й преминават тръпки. Не можеше да си спомни откога не беше чувала някой да произнася името му.

— Няма го по-дълго, отколкото е бил мой съпруг — въздъхна тя. — Била съм омъжена по-дълго за неговия дух, отколкото за самия него.