Читать «Тел» онлайн - страница 46

— Не предположи ли ти пръв, че кражбата е дело на вътрешен човек? — попита Джанс, като продължаваше да се усмихва мислено.

Двамата с Марнс следваха знаците, сочещи към стаите за дегустация и трапезариите.

— Наистина ли ще говорим за това?

— Не знам защо то те смущава. Трябва да го приемаш с усмивка.

— С времето и това ще стане. — Марнс спря и надникна през мрежата, ограждаща доматени насаждения.

От силната миризма на зрелите зеленчуци стомахът му изкъркори.

— Тогава бяхме принудени да направим публичен арест — тихо обясни Марнс. — През цялото време Холстън не беше на себе си. Всяка вечер ми изпращаше искане да го информирам какво ново се е случило. Никога преди това не съм го виждал да си го изкарва така на някого. Сякаш наистина имаше нужда от това, нали се сещате? — Той пъхна пръсти в мрежата и се загледа в зеленчуците, сякаш вместо тях виждаше отминалите години. — Сега, като се върна назад, имам чувството, че е знаел, че нещо се случва с Алисън. Сякаш е предусещал лудостта й. — Той се обърна към Джанс. — Спомняте ли си какво беше, преди тя да почисти? Беше минало толкова дълго време, всички бяха на ръба.

Джанс отдавна беше спряла да се усмихва. Тя се приближи до Марнс. Той се обърна отново към растенията и проследи как една работничка откъсва зрял домат и го слага в кошницата си.

— Разбираш ли, мисля, че Холстън искаше да изпусне парата от силоза. Смятам, че искаше сам да разследва кражбите. Искаше да му пращам доклади всеки ден, сякаш животът му зависеше от това.

— Съжалявам, че заговорих за това — каза Джанс и сложи ръка върху рамото му.

Марнс се обърна и погледна ръката й. Долната му устна се виждаше под мустака му. Джанс си представи как той целува ръката й. Тя я отдръпна.

— Всичко е наред — отвърна той. — Предполагам, че без всичкия този багаж всъщност е доста забавно. — Той се обърна и продължи нататък по коридора.

— Някога разбра ли се как е стигнал дотук?

— Нагоре по стълбището — отговори Марнс. — Няма друг начин. Макар че чух един човек да предполага, че някое дете може да го е откраднало за домашен любимец и след това да го е пуснало тук, горе.

Джанс се засмя. Не можа да се сдържи.

— Заек — каза тя — да обърка плановете на най-великия служител на закона на нашето време и да се измъкне със зеленчуци на стойност една годишна заплата.

Марнс поклати глава и леко се засмя.

— Не най-великият — възрази той. — Това никога не съм бил аз.

Той погледна към коридора, прокашля се и Джанс разбра отлично кого има предвид.

След обилна и засищаща вечеря те се оттеглиха едно ниво по-надолу в стаите за гости. Джанс заподозря, че за настаняването им са положени допълнителни усилия. Всички стаи бяха претъпкани — много от тях бяха резервирани по няколко пъти. И тъй като датата на почистването беше определена доста преди това тяхно интервю в последния момент, тя предположи, че са настанили някого в околните стаи, за да им освободят място. Фактът, че им бяха дали отделни стаи, като тази за кмета беше с две легла, още повече влошаваше нещата. Не беше само излишното пропиляване на легло, а и това как ги бяха разпределили. Джанс се беше надявала да не й е чак толкова… удобно. И Марнс вероятно се беше почувствал по същия начин. Тъй като имаше още часове преди лягане и двамата бяха под влиянието на хубавата храна и силното вино, той я покани в малката си стая, за да си побъбрят, докато градините отвън утихваха.