Читать «Тел» онлайн - страница 48

— Струва ми се, че не е редно да говорите така.

Джанс сведе поглед към леглото и светът около нея леко се размаза.

— Не мисля, че би имал нещо против. И да, той е още с мен. Всеки ден ме подтиква да бъда добър човек. Чувствам как ме наблюдава през цялото време.

— Аз също — каза Марнс.

Джанс вдигна очи и видя, че той я гледа втренчено.

— Мислите ли, че той би искал да сте щастлива? Във всичко, искам да кажа? — Той престана да разтрива краката си и остана да седи така, с ръце на коленете, докато накрая не му се наложи да извърне поглед.

— Ти беше най-добрият му приятел — отвърна Джанс. — Какво мислиш, че би искал?

Марнс потри лицето си и хвърли поглед към затворената врата, някакво дете претича със смях по коридора.

Смятам, че единственото, което той би искал, е да сте щастлива. Точно затова той беше подходящият мъж за вас.

Джанс избърса очи, докато той се беше извърнал, и погледна с любопитство влажните си пръсти.

— Става късно — каза тя, плъзна се към края на малкото легло и се пресегна да вземе обувките си — чантата и бастунът й я чакаха до вратата. — И мисля, че си прав. Вероятно на сутринта ще съм малко схваната, но после ще се почувствам по-силна.

12

През втория и последен ден от спускането им дълбоко долу новото усещане се превърна в нещо обичайно. Дрънченето и тропането на голямото спираловидно стълбище намери своя ритъм. Джанс беше потънала в мислите си и на моменти дотолкова се отнасяше, че когато вдигнеше очи към номера на етажа и видеше седемдесет и втори, а после — осемдесет и четвърти, започваше да се чуди кога са минали цяла дузина площадки. Дори и схващането в лявото й коляно изчезна, макар тя да не знаеше дали е станало безчувствено от умора, или наистина здравето й се е подобрило. Използваше по-рядко бастуна, след като откри, че той само забавя темпото й, защото често попадаше между стъпалата и се закачаше там. Пъхна го под мишницата си и реши, че там й е по-полезен, сякаш беше още една кост от скелета й, която я поддържа цяла.

Когато подминаха деветдесетия етаж с неговата воня на тор, прасета и други животни, Джанс се забърза и пропусна обиколката и обяда, които беше планирала. За миг се сети как онзи малък заек се беше измъкнал от една друга ферма, бе изминал двайсет етажа, без да го забележат, и бе изял храната си за три седмици, хвърляйки в смут половината силоз.

Формално погледнато, още когато стигнаха до деветдесет и седмия етаж, вече бяха дълбоко долу. Долната една трета. Ho макар че силозът беше разделен математически на три части, всяка от по четирийсет и осем етажа, нейният ум не работеше по този начин. Смяташе стотния етаж за по-добра отправна точка. Той беше нещо като километричен камък. Броеше етажите надолу, докато не стигнаха до първата площадка с трицифрено число, и тогава спряха за почивка.

Забеляза, че Марнс диша тежко. Но тя самата се чувстваше чудесно. Жива и ободрена по онзи начин, по който се надяваше, че ще я ободри пътуването. Усещането за безполезност и страх, както и изтощението от първия ден бяха изчезнали. Беше останало само лекото опасение, че тези мрачни чувства могат да се завърнат и това жизнерадостно въодушевление да е временно и че ако спре или се замисли за по-дълго, то ще изчезне и лошото й настроение ще се върне.