Читать «Тел» онлайн - страница 41

Той протегна ръка, когато Джанс се надигна от стола, и проклетото нещо за малко не се изтъркаля изпод нея, когато тя се подпря с ръце на подлакътниците.

— Внимавайте — рече Бърнард и я хвана за лакътя, за да й помогне да се задържи.

— Заместник — той кимна на Марнс, докато Джанс се мъчеше да възвърне равновесието си, — за мен е чест да ни посетите тук, долу. Знам, че не предприемате често такива пътувания.

— Благодаря, че се съгласихте да ни приемете толкова бързо — каза Джанс.

— Разбира се. Моля, настанете се удобно. — Той направи широк жест към конферентната маса.

Тя беше по-хубава от тази на кмета, макар че Джанс се опита да се успокои с мисълта, че е по-лъскава, защото се използва по-рядко. Тя седна предпазливо на стола, след това бръкна в чантата си и извади досиетата.

— Направо по същество, както винаги — отбеляза Бърнард и седна до нея.

Той бутна малките си кръгли очила нагоре и се плъзна напред на стола, докато закръгленият му корем не опря в масата.

— Винаги съм ценял това ви качество. Както можете да си представите, след вчерашните злощастни събития ние сме доста заети. Трябва да обработим много данни.

— И как върви? — попита Джанс, докато подреждаше материалите пред себе си.

— Както обикновено някои неща са добре, а други зле. Показанията от някои сензори на херметическите уплътнения показват подобрение. Нивата на осем от познатите токсини в атмосферата са намалели, макар и не с много. А на два от тях са се вдигнали. Повечето остават непроменени. — Бърнард махна с ръка. — Има много досадни технически подробности, но всичко ще бъде описано в доклада ми. Ще го изпратя по носач, преди да сте се върнали в кабинета си.

— Много добре — каза Джанс.

Искаше й се да добави още нещо, да изрази признателността си за трудната работа, свършена от неговия отдел, да го уведоми, че поредното почистване е било успешно. Бог знае защо. Но там отвън беше Холстън — най-близкото до сянка, което някога бе имала, — единственият човек, за когото някога си беше мислила, че би могъл да се кандидатира за поста й, когато вече е мъртва и подхранва корените на овошките. Беше твърде рано да го споменава, още по-малко да го възхвалява.

— Обикновено ви изпращам съобщение за тези неща — подхвана тя, — но тъй като минаваме оттук и вие няма да се качвате горе чак до следващата среща на комисията, която е след колко — три месеца?

— Годините минават бързо — отбеляза Бърнард.

— Просто си помислих, че може неофициално да се договорим за това сега, така че да мога да предложа най-добрия ни кандидат за този пост. — Тя погледна Марнс. — Щом като тя приеме, ще можем да довършим формалностите, когато се качваме обратно, ако нямате нищо против.

Тя плъзна папката към Бърнард и с изненада видя, че той извади своя собствена папка, вместо да вземе нейната.

— Добре, да се захващаме тогава — каза Бърнард, отвори папката си, облиза палеца си и прелисти няколкото страници висококачествена хартия. — Беше ни съобщено за посещението ви, но вашият списък с кандидати се озова на бюрото ми едва тази сутрин. Иначе щях да се опитам да ви спестя пътуването до долу и после обратно нагоре. — Той извади лист хартия, по който нямаше никакви гънки и дори не изглеждаше избелван.