Читать «Тел» онлайн - страница 43

— Това ли е всичко? — изръмжа Марнс. — Някакви заявки?

Бърнард се намръщи.

— Това ли е всичко?! — Той разпери ръце върху папката. — Слушахте ли ме изобщо? Тази жена на практика е крала и е пренасочвала артикули, предназначени за моя отдел. Не е ясно дори дали са били използвани за силоза. Може да ги е ползвала за лични нужди. За бога, тази жена употребява повече електричество, отколкото й е позволено! Може би ги е изтъргувала за читове…

— Това официално обвинение ли е? — попита Марнс.

Той демонстративно извади бележника си от джоба и щракна механичната си писалка.

— А, не. Както казах, не бихме искали да ви затрудняваме. Но разбирате, че тя не е подходяща за кариера във високите нива на прилагането на закона. Ако трябва да съм честен, това и се очаква от механик и затова се опасявам, че тя трябва да си остане в Механичния. — Той потупа папката пред себе си, сякаш смяташе въпроса за приключен.

— Това ли е предложението ви? — попита кмет Джанс.

— Ами, да. И мисля, че след като имаме толкова подходящ кандидат, който е готов и има желание да се заеме с тези задължения, а и вече живее горе…

— Ще взема под внимание предложението ви.

Джанс взе договора от масата и нарочно го сгъна на две, като плъзна ноктите си по ръба от край до край. Пъхна листа в една от папките си, докато Бърнард я наблюдаваше ужасено.

— И тъй като нямате официални оплаквания за нашия първи кандидат, ще приема това за мълчаливо съгласие да разговаряме с този кандидат за работата. — Кметът се изправи, хвана чантата си, сложи папките във външния джоб, затвори капака и след това взе бастуна си от мястото, където го беше подпряла на конферентната маса. — Благодаря ви, че се срещнахте с нас.

— Да, но… — Бърнард се отдръпна от масата и забърза след нея, докато Джанс се отправяше към вратата.

Марнс се изправи и я последва с усмивка.

— Какво да кажа на Питър? Той очаква да започне всеки момент!

— Не е трябвало да му казвате каквото и да било — натърти Джанс, след което спря и хвърли гневен поглед на Бърнард. — Аз ви се доверих. А вие предадохте доверието ми. Вижте, оценявам всичко, което правите за силоза. Двамата с вас сме работили дълго и в разбирателство, ръководихме силоза във времената на най-голямото благоденствие, което хората ни някога са познавали…

— Ето защо… — започна Бърнард.

— Ето защо ви прощавам това нарушение — прекъсна го кмет Джанс. — Това е моя работа. Това са моите хора. Избрана съм, за да взимам точно такива решения. Затова двамата със заместника ще тръгваме. Ще проведем безпристрастно интервю на кандидата, който сме избрали на първо място. И ще се отбия по пътя на връщане, в случай че има нещо за подписване.

Бърнард разпери ръце, признаващ поражението си.

— Много добре — каза той, — извинявам се. Просто се надявах да ускоря процеса. Сега ви моля да си починете малко, вие сте наши гости. Позволете ми да ви донеса нещо за хапване, може би някакви плодове?

— Ще тръгваме — повтори Джанс.

— Добре — кимна той. — Но поне малко вода? Да допълним манерките ви?

Джанс си спомни, че едната манерка вече е празна, а трябваше да слязат още няколко етажа.