Читать «Тел» онлайн - страница 42

Джанс се зачуди откъде Информационният отдел намира подобни неща, докато в нейния кабинет се използваше само паста от царевично нишесте.

— Мисля, че от трите имена, изброени тук, подходящият човек е Билингс.

— След това можем да обсъдим и неговата кандидатура… — започна заместник Марнс.

— Мисля, че трябва да я обсъдим сега. — Бърнард плъзна листа към Джанс.

Беше договор за приемане. Накрая имаше подписи. Беше оставен празен ред с името на кмета, отпечатано четливо отдолу.

Наложи й се да си поеме дъх.

— Вече сте се свързали с Питър Билингс?

— Той прие. Съдийската тога леко го задушава, защото е млад и пълен с енергия. Смятах, че е чудесен избор за съдия, но сега си мисля, че е дори по-подходящ за шериф.

Джанс си спомни процеса за назначаване на Питър в съда. Това беше един от случаите, при които се беше съгласила с предложението на Бърнард, като го прие за сделка, даваща й възможност в бъдеще да избере сама кандидат. Тя разгледа подписа, почеркът на Питър й беше познат от различните бележки, които беше изпращал от името на съдия Вилсън, чиято сянка беше понастоящем. Помисли си, че някой от носачите, които бяха прелетели покрай тях днес, извинявайки се, е доставил този лист хартия.

— Опасявам се, че за момента Питър е трети в нашия списък — каза накрая кмет Джанс.

Внезапно в гласа й се прокрадна умора. Той прозвуча изнемощял и тънък в подобната на пещера, разточителна, рядко използвана и прекалено голяма конферентна зала. Тя вдигна поглед към Марнс, който гледаше ядосано договора и мускулите на челюстта му се свиваха и отпускаха.

— Ами, мисля, че името на Мърфи е в този списък просто за да се почувства той поласкан. Твърде възрастен е за тази работа…

— По-млад е от мен — намеси се Марнс. — А аз се справям доста добре.

Бърнард наклони глава.

— Да. Опасявам се обаче, че първият ви избор просто не е подходящ.

— И каква е причината? — попита Джанс.

— Не съм сигурен доколко… задълбочено сте проверили нейната квалификация, но ние сме имали толкова проблеми с тази кандидатка, че веднага познах името й. Макар да е от Поддръжката.

Бърнард изрече последната дума така, сякаш беше пълна с пирони и той бързаше да я изплюе.

— Какви проблеми? — поинтересува се Марнс.

Джанс стрелна заместника с предупредителен поглед.

— Няма нищо, което да искам да ви докладвам — обърна се Бърнард към Марнс.

В очите на дребния мъж имаше отровна, студена омраза към заместника или може би към значката на гърдите му.

— Нищо, което да касае закона. Но имаше някои твърде… „творчески“ заявки от нейно име — пренасочване на артикули за наше ползване, неуместни искания за приоритет и разни подобни неща. — Бърнард си пое дълбоко дъх и сложи ръце върху папката пред себе си. — Не бих стигнал чак дотам, че да го нарека кражба, но изпратихме оплаквания до Дийгън Нокс в качеството му на началник на Механичния, за да го уведомим за тези… нередности.