Читать «Тел» онлайн - страница 39

Джанс си каза, че причината не беше просто в табуто на почистването и в страха от външния свят. Беше в надеждата. Във всеки член на силоза съществуваше тази неизречена, смъртоносна надежда. Смешна и фантастична надежда. Че може би не за тях самите, но за техните деца или децата на техните деца животът отвън отново ще бъде възможен и че това ще стане благодарение на Информационния отдел и неудобните костюми, излизащи от неговите лаборатории.

Джанс усети, че само от мисълта за това я побиват тръпки — да живее отвън. Обучението от детските години се беше отпечатало трайно в съзнанието й. Може би Бог щеше да чуе мислите й и да я издаде. Твърде често си представяше, че е облечена в костюм за почистване и се озовава в ковчега, в който беше осъдила да прекарат последните си мигове толкова много хора.

На площадката на трийсет и четвъртия етаж тя спря. Марнс се присъедини към нея с манерката в ръка. Джанс осъзна, че през целия ден бе пила от неговата вода, докато нейната манерка си стоеше привързана на гърба й. В това имаше нещо детинско и романтично, но и доста практично. Беше по-трудно да стигнеш своята вода, отколкото да вземеш манерката от раницата на другия.

— Имаш ли нужда от почивка? — попита той и й подаде манерката, в която бяха останали две глътки.

Джанс изпи половината.

— Това е следващата ни спирка — каза тя.

Марнс вдигна поглед към избелелия номер, изписан над вратата. Би трябвало да знае на кой етаж се намират, но сякаш искаше все пак да се увери с очите си.

Джанс му върна манерката.

— В миналото неизменно им изпращах назначенията, които правя, за да ги одобрят. Така са правили и кмет Хъмфрис преди мен, и кмет Джеферс преди него. — Тя сви рамене. — Така стоят нещата.

— Не знаех, че те трябва да дадат одобрението си.

Марнс изпи последната глътка, потупа Джанс по гърба и й направи знак да се завърти.

— Ами, досега никога не са отхвърляли моите назначения. — Джанс усети как манерката й беше извадена от джоба на раницата й и на нейно място беше пъхната манерката на Марнс. Раницата й стана малко по-лека. Тя осъзна, че Марнс иска да носи водата й и да си я споделят, докато и нейната манерка се изпразни. — Мисля, че неписаното правило е да внимаваме с избора на всеки съдия или служител на закона, като знаем, че той е контролиран неофициално.

— Значи този път ще го направиш лично.

Тя се обърна, за да застане с лице срещу заместника.