Читать «Тел» онлайн - страница 40

— Помислих си, че така и така минаваме оттук… — Тя направи пауза и погледна младата двойка, която забързано се изкачваше по стълбите зад Марнс. Те се държаха за ръце и вземаха по две стъпала наведнъж. — И че ще е по-странно, ако не се отбием да им се обадим.

— Да им се обадим — повтори Марнс.

Джанс почти очакваше, че той ще се изплюе през парапета — тонът, с който го каза, предполагаше, че ще направи точно това. Внезапно почувства, че е показала още една от слабостите си.

— Мисли за това като за проява на добра воля — препоръча му тя и се обърна към вратата.

— Ще го приема като акция за установяване на наличните факти — промърмори Марнс и я последва.

Джанс беше наясно, че за разлика от яслите тук нямаше да ги пуснат да влязат в загадъчните дълбини на Информационния отдел. Докато чакаха да ги приемат, тя наблюдаваше как дори един мъж от служителите (които можеха да бъдат разпознати по червените гащеризони) беше опипан и претърсен само за да напусне крилото и да излезе към стълбището. Изглежда, че един мъж с палка — член на службата за сигурност на Информационния отдел — имаше за задача да проверява всеки, който минава през железните врати. Рецепционистката от външната страна на вратите обаче се държеше достатъчно почтително и видимо беше доволна, че кметът ги посещава. Тя изрази съболезнованията си за скорошното почистване. Беше странен избор на думи, но на Джанс й се искаше да го бе чувала по-често. Поканиха ги в малка конферентна зала, в която се влизаше от главното фоайе. Тя предположи, че това е мястото, където се срещат различните отдели, без да им се налага да преминават през проверките на службата за сигурност.

— Погледни цялото това пространство — прошепна Марнс, когато двамата останаха сами в стаята. — Видя ли преддверието?

Джанс кимна. Тя огледа тавана и стените за някакъв отвор за шпиониране — нещо, което да потвърди зловещото й усещане, че е наблюдавана. Остави чантата и бастуна си и се отпусна уморено в един от столовете с плюшена тапицерия. Когато той помръдна, тя осъзна, че е на колела. Добре смазани колела.

— Винаги съм искал да видя това място — призна Марнс и надникна през стъкления прозорец към просторното фоайе. — Всеки път, когато съм минавал покрай него — а това са не повече от десетина пъти, — съм бил любопитен да видя какво има вътре.

Джанс за малко не го предупреди да спре да говори, но се притесняваше, че може да го обиди.

— Виж ти, доста се е разбързал! Сигурно е заради теб.

Джанс се обърна, погледна през прозореца и видя, че към тях се задава Бърнард Холанд. Той изчезна от погледа им, когато се приближи до вратата, дръжката помръдна и в стаята влезе дребният мъж, чиято работа бе да се грижи всичко в Информационния отдел да върви гладко.

— Кмете.

Бърнард показа всичките си зъби, предните бяха криви. Имаше рехави мустаци, които висяха надолу в немощен опит да скрие своя недостатък. Беше нисък, пълен и на малкия му нос бяха кацнали очила. Изглеждаше точно като технически специалист. Преди всичко поне на Джанс й изглеждаше умен.