Читать «Тел» онлайн - страница 38

10

Беше време за обяд, но и двамата не бяха особено гладни. Джанс отхапа от царевичното блокче, докато слизаше, и с гордост си каза, че „хапва в движение“ като носачите. Продължаваха да се разминават с тях и уважението на Джанс към професията им непрекъснато нарастваше. Тя изпита странно чувство на вина, че слиза надолу с толкова лек товар, докато тези мъже и жени се изкачваха упорито нагоре с толкова много неща. И се движеха така бързо. Двамата с Марнс се притиснаха към перилата, докато един спускащ се надолу носач премина покрай тях, стъпвайки тежко и с извинително изражение. Сянката му, петнайсетгодишно момиче, го следваше неотклонно, натоварено с нещо, което приличаше на чували с боклук за центъра за рециклиране. Джанс наблюдаваше как момичето постепенно се изгуби от погледа по спиралата надолу, като стъпваше уверено с жилестите си, гладки и много дълги крака, подаващи се от късите й панталонки. Внезапно тя се почувства много стара и уморена.

Двамата влязоха в ритмична крачка. Единият крак увисваше над поредното стъпало, после стъпваше върху него, костите поддаваха примирено под силата на гравитацията, ръката се плъзгаше по парапета, бастунът се преместваше напред и после всичко се повтаряше. Когато наближиха трийсетия етаж, в Джанс се появиха съмнения. Онова, което сутринта изглеждаше като интересно приключение, сега започна да й се струва трудно начинание. Правеше всяка следваща стъпка неохотно, като знаеше колко изтощително ще бъде после да се изкачи обратно.

Подминаха горната водна пречиствателна станция на трийсет и втория етаж и Джанс осъзна, че вижда части от силоза, които й бяха практически непознати. Срамуваше се да признае, че беше минала цяла вечност, откакто се беше спускала толкова надълбоко. И за това време бяха настъпили промени. Строителството и ремонтите не спираха. Цветът на стените беше различен от онзи, който помнеше. Но от друга страна, не беше сигурна доколко може да се довери на паметта си.

Трафикът по стълбището намаля с приближаването им към етажите на Информационния отдел. Това бяха най-рядко населените нива на силоза, където по-малко от две дузини мъже и жени (предимно мъже) работеха в нещо като свое собствено малко царство. Сървърите на силоза заемаха почти цял етаж. Машините бавно се презареждаха с най-новата история след пълното им изтриване по време на бунта. Сега достъпът до тях беше строго ограничен и докато Джанс подминаваше площадката на трийсет и третия, тя беше готова да се закълне, че чува могъщата пулсация на електричеството, което те консумираха. Какъвто и да е бил този силоз или за каквото и да е бил проектиран първоначално, тя знаеше, без да пита и без някой да й е казвал, че тези странни машини са някакъв символ на превъзходство. Захранването им беше постоянен повод за раздори по време на събранията за бюджета. Но необходимостта от почистването, страхът дори от споменаването на външния свят и множеството опасни табута, свързани с него — всичко това осигуряваше на Информационния отдел невероятна свобода на действие. При тях бяха лабораториите, в които се изработваха костюмите, направени по поръчка за човека, чакащ в килията за задържане, и това беше достатъчно, за да ги отдели от всички останали.