Читать «Тел» онлайн - страница 37

— Мисля, че бих запомнил нещо такова — намеси се заместник Марнс. Това бяха първите думи, които изричаше, откакто се беше представил на доктора.

— Ами, аз самият написах смъртния акт. Така че можех да сложа каквато си искам причина…

— И признавате това? — Марнс изглеждаше готов да скочи от пейката.

Джанс нямаше представа какво иска да направи. Тя го хвана за ръката, за да го задържи на мястото му.

— Извън закона за ограниченията? Разбира се. Признавам го. Така или иначе, тази лъжа се оказа безполезна. Жулиета беше умна дори и за тогавашната си възраст. И точно това я… — Той не довърши.

— Какво? — попита кмет Джанс. — Подлудяваше ли я?

— Не — поклати глава доктор Никълс. — Нямаше да кажа това. Това я прогони. Тя кандидатства при създателите на сенки, за да смени работата си. Поиска да я преместят в Механичния, за да влезе в работилницата като сянка. Не й достигаше една година за такова назначение, но аз се съгласих. Дадох одобрението си. Мислех си, че ще отиде там, ще подиша от въздуха на дълбокото и ще се върне. Бях наивен. Мислех си, че свободата ще й се отрази добре.

— И оттогава не сте я виждали?

— Веднъж. За погребението на майка й, само няколко дни по-късно. Тя се качи сама горе, присъства на погребението, прегърна ме и след това слезе долу. Доколкото разбрах, направила го е, без да почива. Опитвам се да следя какво става с нея. Имам един колега в яслите дълбоко долу, който от време на време ми изпраща малко новини. Тя е изцяло отдадена на работата си. — Никълс замълча и се засмя. — Знаете ли, когато беше малка, виждах в нея единствено майка й. Но се оказа, че тя прилича по-скоро на мен.

— Има ли нещо, което би й попречило или би я направило неподходяща за работата на шериф на силоза? Нали разбирате какво включва тази работа?

— Разбирам. — Никълс погледна Марнс и очите му се спряха върху медната значка, която се виждаше през отворената, непохватно завързана роба, и после върху издутината от пистолета на хълбока му. — Всички онези дребни служители на закона в целия силоз трябва да имат някой горе, който да издава заповедите — за това ли става дума?

— Горе-долу — отвърна Джанс.

— Защо тя?

Марнс се прокашля.

— Веднъж тя ни помогна при разследване…

— Джулс? Тя е била горе?

— Не. Ние бяхме долу.

— Тя не е обучена.

— Никой от нас не е — отвърна Марнс. — Това е по-скоро нещо като… политическо назначение. Гражданска длъжност.

— Тя няма да се съгласи.

— Защо не? — попита Джанс.

Никълс сви рамене.

— Предполагам, че сами ще разберете. — Той се изправи. — Иска ми се да можех да ви отделя повече време, но наистина трябва да се връщам. — Хвърли поглед към двойната врата. — Скоро ще доведем едно семейство…

— Разбирам. — Джанс стана и стисна ръката му. — Оценявам това, че се срещнахте с нас.

— Имах ли друг избор? — засмя се той.

— Разбира се.

— Е, ще ми се да го знаех по-рано.

Той се усмихна и Джанс разбра, че се шегува или поне се опитва да се пошегува. След като се разделиха, те отидоха да си вземат нещата и да върнат робите, а през това време Джанс откри, че е все по-заинтригувана от предложението на Марнс. Жена от дълбоко долу — това не беше в неговия стил. Човек, натоварен с тежестта на своите проблеми. Тя се зачуди дали преценката му не е била замъглена от други фактори. И докато той й задържаше вратата, водеща към главната чакалня, кмет Джанс си зададе въпроса дали тя не е тръгнала с него, защото и нейната преценка също е била замъглена.