Читать «Тел» онлайн - страница 279

С малко усилия успя да разхлаби с няколко завъртания капачката за източване на помпата. Водата беше под налягане и избликна на силна струя. Тя притисна чашата плътно до помпата, за да ограничи разливането. Чашата започна да се пълни с бълбукане.

Изпи я, докато пълнеше друга и между зъбите й заскърцаха зърна пръст.

Когато и двете чаши се напълниха, тя ги заби в мократа пръст, така че да не се обърнат, и завъртя капачката, докато струята не спря. Жулиета пъхна ножа под мишницата си и взе двете чаши. Отиде до парапета, промуши всичко през него, после стъпи на най-ниската пръчка и се прехвърли от другата страна.

Сега имаше нужда от топлина. Остави чашите там, където ги беше сложила, и взе ножа. Зад ъгъла имаше офиси и столова. Тя си спомни първата си дреха в силоз седемнайсет — прорязана в средата покривка от маса. Докато завиваше зад ъгъла, тя се засмя сама на себе си, защото имаше усещането, че се е върнала назад във времето, сякаш седмиците усилия да подобри нещата я бяха върнали там, от където беше започнала.

Дългият коридор между двете станции за растеж беше тъмен. От тръбите над главата й висяха проводници, прикачени набързо тук-там. Те водеха към разрастващите се участъци земя в далечината.

Жулиета огледа офисите и откри, че няма нищо, което да я стопли. Нямаше гащеризони, нито завеси. Тя се отправи към столовата и тъкмо се канеше да влезе, когато й се стори, че чу нещо иззад следващото засадено с растения парче земя. Щракане. Хрущене. Поредните релета за осветлението? Може би бяха заяли?

Погледна към коридора и станцията за растеж отвъд него. Лампите там светеха по-ярко и продължаваха да загряват. Може би се бяха включили по-рано. Тя бавно тръгна по коридора към тях, привлечена така, както премръзналата муха се приближава към огъня. Ръцете й настръхнаха при мисълта, че ще може да се изсуши и наистина да се стопли.

В самото начало на станцията чу нещо друго. Скърцане като от метал върху метал — вероятно още някоя помпа се опитваше да се включи. Двамата със Соло не бяха проверили останалите помпи на това ниво. Първите няколко участъка можеха да осигурят храна и вода за повече от двама души.

Жулиета замръзна и се обърна да погледне зад гърба си.

Къде би установила лагера си, ако се опитваше да оцелее на това място? В Информационния заради захранването? Или тук заради храната и водата? Тя си представи друг, подобен на Соло мъж, който успява да се измъкне по време на насилието, крие се и оцелява дълги години. Може би е чул компресора, слязъл е да проучи какво става, уплашил се е, ударил е Соло по главата и е избягал. Вероятно е взел тяхната чанта с припаси просто защото е била там или пък в суматохата е била ритната под парапета и е потънала в дебрите на Механичния.

Тя насочи ножа пред себе си и се плъзна по коридора между избуялите растения. Стената от зеленина отпред се разделяше с шумолене, докато тя си пробиваше път през нея. Тук имаше прекалено много бурени. Не беше приятно място. Растенията не бяха обрани. Това я изпълни със смесени чувства. Вероятно грешеше и пак й се счуваха разни неща, както се случваше вече седмици наред, но част от нея искаше да е права. Искаше да открие този мъж, който беше като Соло. Искаше да осъществи контакт с него. Беше за предпочитане, отколкото да живее в страх, че някой се спотайва във всяка сянка и зад всеки ъгъл.