Читать «Тел» онлайн - страница 278

Докато вървеше, долният й костюм шумолеше. Краката й се триеха един в друг, а влажните й ходила скърцаха, когато ги вдигаше от пода. С едната ръка се подпираше на стената, а ножът в другата й действаше успокоително. Вече усещаше във въздуха остатъчната топлина от последното включване на лампите за растеж. Беше благодарна, че не е на онова студено стълбище. Всъщност се чувстваше по-добре. Очите й започнаха да се приспособяват към мрака. Щеше да намери малко храна и вода, както и безопасно място, където да преспят. Утре щяха да се отправят към участъка на заместника от средните нива. Можеха да се въоръжат и да съберат сили. Дотогава Соло щеше да се чувства по-укрепнал. Тя имаше нужда от него.

В края на залата Жулиета намери пипнешком входа към контролната стая. Както обикновено ръката й се плъзна към превключвателя вътре, но той вече беше вдигнат. Не беше работил в продължение на повече от три десетилетия.

Започна да опипва слепешком из стаята с протегнати напред ръце, очаквайки да се блъсне в стената дълго преди това наистина да стане. Върхът на ножа издраска една от контролните кутии. Жулиета вдигна ръка и откри, че от тавана виси проводник, който някой отдавна беше закачил там. Тя проследи проводника до таймера, към който беше свързан, напипа копчето за програмиране и бавно го завъртя, докато то не щракна.

Чу се поредица от щракания на релетата отвън в големите зали. Появи се слаба светлина. Щяха да минат няколко минути, преди лампите да загреят до край.

Жулиета напусна контролната стая и се отправи към една от обраслите алеи, обградени с дълги отрязъци покрита с пръст земя. Най-близките участъци бяха обрани докрай. Растенията от двете страни се преплитаха в средата. Тя си запробива път през зеленината към циркулационната помпа.

Вода за Соло, топлина за нея. Повтаряше тази мантра и се молеше лампите да загреят по-бързо. Очертанията наоколо продължаваха да са смътни и слабо осветени като утро под плътни облаци във външния свят.

Тя мина през граховите насаждения, които отдавна бяха изоставени. Отчупи няколко шушулки, за да създаде на стомаха си някаква работа, вместо да къркори. Помпата забръмча по-силно, докато се мъчеше да изпомпа вода през тръбите за капковото напояване. Жулиета сдъвка граха, преглътна, промуши се през парапета и се отправи към малкото открито пространство около помпата.

Почвата под помпата беше тъмна и отъпкана от седмиците, през които двамата със Соло бяха пили вода там и бяха доливали съдовете си. По земята бяха разхвърляни няколко чаши. Жулиета коленичи до помпата и избра една висока чаша. Лампите над главата й постепенно започваха да светят по-ярко. Тя вече си представяше, че усеща топлината им.