Читать «Тел» онлайн - страница 257

Тя стигна до склада. Вероятно бяха минали две минути. Сърцето й препускаше. Дженкинс сигурно нямаше да направи нищо със стълбището, преди тя да се е върнала. Тя тръгна покрай рафтовете, като надничаше в кутиите и чекмеджетата. Знаеше как изглежда това нещо. Сигурно наоколо имаше няколко от тях. Къде ли бяха?

Тя провери шкафчетата, захвърли на земята мръсните гащеризони, които висяха в тях, изблъска работните каски встрани. Не откри нищо. Колко ли време й оставаше?

Реши да опита в малкия офис на бригадира в съседство. Отвори вратата и се втурна към бюрото. В чекмеджетата нямаше нищо. Нито пък на рафтовете, монтирани на стената. Едно от големите долни чекмеджета не се отвори. Беше заключено.

Шърли отстъпи назад и изрита с обувката си металното чекмедже. Заби стоманения й връх в него веднъж и после отново. Ръбът се изкриви надолу и се отдалечи от горното чекмедже. Тя протегна ръка, дръпна силно разхлабената брава, за да измъкне езика й, и с пъшкане успя да отвори чекмеджето.

Експлозиви. Пръчки динамит. Имаше няколко малки релета, за които знаеше, че се пъхат в шашките, за да ги взривят. Под тях откри три от предавателите, които бяха необходими на Уокър.

Шърли грабна два от тях и няколко релета и ги напъха в джоба си. Взе и две пръчки динамит — просто защото й бяха подръка и можеха да се окажат полезни, — излезе от офиса и затича през склада обратно към стълбището.

Беше изгубила твърде много време. Гърдите й бяха студени и празни и стържеха, когато с мъка се опитваше да диша. Тичаше с цялата бързина, на която беше способна, съсредоточена в това да мести краката си напред, в пода пред себе си, който копнееше да остане зад гърба й.

Зави в края на залата, като отново се замисли за това колко глупава е тази война. Беше й трудно да си спомни защо е започнала. Нокс го нямаше вече, както и Маклейн. Дали хората им щяха да продължат да се бият, ако тези велики водачи все още бяха живи? Или отдавна щяха да са направили нещо различно? Нещо по-смислено?

Тя проклинаше цялото това безумие, когато стигна до стълбището. Със сигурност петте минути бяха минали. Тя очакваше над главата й да проехти взрив и да я оглуши и разтърси жестоко. Като прескачаше по две стъпала наведнъж, тя зави горе и видя, че миньорите са изчезнали. Иззад ръчно направените дула я наблюдаваха разтревожени очи.

— Давай! — изкрещя някой и размаха ръце, за да я накара да побърза.

Шърли видя Дженкинс, който беше приклекнал с пушката си, а до него беше Харпър. Докато тичаше към двамата мъже, тя без малко не се спъна в проводниците, които идваха от стълбището.

— Сега! — изкрещя Дженкинс.

Някой завъртя превключвателя.

Земята под краката на Шърли се наклони и потрепери и тя загуби равновесие. Удари се силно в стоманения под, брадичката й се плъзна по плочите с ромбовидни шарки и динамитът насмалко не излетя от ръцете й.