Читать «Тел» онлайн - страница 259

Тя се изтегли край последния ъгъл, като се отблъскваше с крака, и влезе в главния коридор. Мускулите й се оплакваха от непривичното за тях натоварване, от постоянната борба с неудобния костюм и със спарения въздух, когато тя осъзна, че мастиленочерната вода е просветляла до нещо, наподобяващо въглен, заменило пълния мрак, който цареше досега. В слепотата на Жулиета се появи зеленикав оттенък.

Тя се захвана с крака за маркуча и усетила, че наближава пункта, продължи да се движи по тавана, като се удряше в него. Беше минавала хиляди пъти по коридори като тези, два пъти в пълен мрак, когато главните прекъсвачи се бяха повредили. Спомняше си как се движеше несигурно през тях точно като сега и как успокояваше колегите си, че всичко ще бъде наред. Казваше им да стоят на едно място, докато тя оправи нещата.

Сега се опитваше да направи същото и със себе си — да се самозалъже и да се убеди, че всичко ще бъде наред. Просто трябваше да продължи да се движи, без да изпада в паника.

Замайването се появи, когато стигна до турникета. Водата пред нея светеше в зелено и изглеждаше толкова съблазнителна. Това беше краят на сляпото придвижване нагоре. Шлемът й нямаше да се блъска повече в неща, които не вижда.

Ръката й за момент се закачи в захранващия кабел. Тя я разтърси, за да се освободи, и започна да се придърпва към високата колона от вода пред нея — наводненото стълбище.

Преди да стигне до там, получи първия си спазъм. Беше като хълцане — отчаян, несъзнателен опит да си поеме въздух. Изпусна шланга и усети, че гърдите й ще се пръснат от усилието да диша. Завладяваше я изкушението да махне шлема и да вдъхне дълбоко от водата. Нещо в съзнанието й настояваше, че тя ще може да диша от нея. То й казваше просто да опита. Да напълни дробовете си с вода. С каквото и да е, различно от токсините, които беше издишала в костюма си, създаден, за да я предпазва от такива токсини.

Гърлото й отново се сви в спазъм и тя се разкашля в шлема, докато се издърпваше към стълбището. Въжето беше там, задържано от гаечния ключ. Тя заплува към него, но знаеше, че вече е твърде късно. Дръпна го и усети, че е хлабаво. Незавързаният край на въжето започна мудно да се спуска на спирали към нея.

Тя се понесе бавно към повърхността. В костюма имаше много малко налягане и не можеше да се издигне бързо. Още един такъв спазъм в гърлото и щеше да се наложи да свали шлема. Чувстваше се замаяна и скоро щеше да припадне.

Жулиета затърси закопчалките на металната си яка. Завладя я усещане за дежа вю. Само че този път тя не мислеше ясно. Спомни си за супата, зловонната й миризма, пълзенето в тъмното хладилно помещение. Спомни се за ножа.