Читать «Тел» онлайн - страница 254

— Причината е целта — загадъчно отвърна мъжът. — Преди да ти кажа, бих искал да чуя ти какво мислиш.

— Какво мисля аз? — Лукас преглътна.

— Всеки има свое предположение. Да не би да искаш да кажеш, че ти нямаш?

В глухия глас можеше да се долови нотка на развеселеност.

— Мисля, че е било нещо, което сме знаели, че ще се случи — отвърна Лукас.

Наблюдаваше Бърнард, който се намръщи и извърна поглед.

— Това е една от възможностите.

Бърнард свали очилата си и започна да ги бърше с ръкава на долната си риза, свел очи към върховете на пръстите си.

— Помисли над това… — Дълбокият глас направи пауза. — Ами, ако ти кажа, че на света има само петдесет силоза и че ние сме една безкрайно малка част от този свят?

Лукас се замисли върху думите му. Имаше чувството, че това е поредният изпит.

— Бих казал, че ние сме били единствените… — За малко щеше да каже, че са били единствените, разполагащи с необходимите ресурси, но беше прочел достатъчно от Завета, за да знае, че това не е истина.

Много части от света са имали сгради, издигащи се над хълмовете. И други са можели да се подготвят.

— Бих казал, че сме били единствените, които са знаели — предположи Лукас.

— Много добре. И защо това е така?

Това не му харесваше. Не искаше да си играе на гатанки. Искаше просто да му кажат.

И после като кабел, който внезапно е бил съединен, като електричество, което за пръв път преминава през веригите, истината го осени.

— Защото… — Опита се да осмисли отговора и да разбере как изобщо тази идея може да е близо до истината. — Не защото сме знаели — каза Лукас, опитвайки се да си поеме въздух, — а защото ние сме го направили.

— Да — отвърна гласът. — Сега вече знаеш.

Той каза още нещо, едва доловимо, сякаш го казваше на някой друг.

— Времето ни изтече, Лукас Кайл. Поздравления за назначението ти.

Слушалките лепнеха върху главата му. Лицето му беше покрито с пот.

— Благодаря — успя да отвърне той.

— О, и Лукас?

— Да, сър?

— Отсега нататък ти предлагам да се съсредоточиш в онова, което е под краката ти. Не се занимавай повече със звездите, ясно ли е, синко? Знаем къде се намират повечето от тях.

68

Силоз 18

— Ало? Соло? Моля те, кажи нещо.

Нямаше как да сбъркат този глас дори и през малките високоговорители на разглобените слушалки. Той отекваше безтелесно в стаята за управление — същата стая, която го беше приютявала толкова много години. Вниманието на Шърли беше приковано към мястото, откъдето той се чуваше сега — миниатюрните високоговорители, свързани към вълшебното радио. Тя знаеше, че това не може да е никой друг.

Нито тя, нито Уокър се осмеляваха да си поемат дъх. Стори им се, че са чакали цяла вечност, преди Шърли най-сетне да наруши мълчанието.

— Това беше Жулиета — прошепна тя. — Как можем да я…? Да не би гласът й да е уловен тук, долу? Във въздуха? Кога ли се е случило това?

Шърли не разбираше нищо от наука — не й плащаха за това. Уокър продължи да зяпа слушалките, без да помръдва и без да казва и дума. По брадата му блестяха сълзи.