Читать «Тел» онлайн - страница 252

Но малката ръка на шефа му не се отклони и конекторът щракна точно на мястото си. Лукас знаеше точно какво е чувството — как гнездото обвива плътно конектора, сякаш го посреща с желание, и как пръстите с изненада усещат лекото дърпане от задействаното с пружина пластмасово застопоряващо устройство…

Светлината над свързания конектор започна да примигва. В ушите на Лукас прозвуча познатото звънене. Зачака да чуе нейния глас, на Жулиета, да отговаря.

Чу се щракане.

— Име.

По гърба на Лукас преминаха тръпки на страх, ръцете му се разтрепериха. Гласът, дълбок и глух, нетърпелив и резервиран, се появи и изчезна като проблясване на звезда. Лукас облиза устните си.

— Лукас Кайл — отвърна той, като се опитваше да не се запъва.

Последва пауза. Той си представи как някой някъде записва това или прелиства досиета, или пък прави нещо ужасно с тази информация. Температурата зад сървъра се повиши. Бърнард му се усмихваше, без да знае за мълчанието, настъпило във връзката.

— Бил си сянка в Информационния отдел.

Звучеше по-скоро като твърдение, но Лукас кимна и отвърна:

— Да, сър.

Той забърса с длан челото си и след това я изтри в гащеризона си. Отчаяно искаше да седне, да се облегне на сървър номер четирийсет и да се отпусне. Но Бърнард му се усмихваше, мустакът му се беше извил нагоре, а очите му зад очилата бяха широко отворени.

— Какъв е първият ти дълг към силоза?

Бърнард го беше подготвил за възможните въпроси.

— Да поддържам Реда.

Мълчание. Нямаше реакция, нямаше как да разбере дали е отговорил правилно, или е сгрешил.

— Какво защитаваш над всичко?

Гласът беше равен и въпреки това много сериозен. Злокобен и същевременно спокоен. Лукас усети как устата му пресъхва.

— Живота и Завета — изрецитира той.

Но тази лъжлива фасада на познанието му се струваше погрешна. Искаше да се впусне в подробности, да накара този глас, наподобяващ гласа на строг и сдържан баща, да разбере, че знае защо това е важно. Не беше глупав. Можеше да каже повече неща, не само наизустените факти…

— Какво е нужно, за да защитим тези неща, които ние смятаме за толкова скъпи?

Той мълча известно време.

— Нужна е саможертва — прошепна Лукас.

Помисли си за Жулиета и за спокойствието, което беше демонстрирал, когато Бърнард почти беше рухнал. Имаше неща, за които той не беше сигурен, неща, които не разбираше, Това беше едно от тях. Имаше усещането, че отговорът му е една лъжа. Не беше сигурен, че тази саможертва си заслужава, че опасността е толкова голяма, че трябва да оставят хора, добри хора, да ум…

— Колко време си прекарал в Лабораториите за костюми?

Гласът се бе променил, беше някак по-спокоен. Лукас се зачуди дали церемонията е приключила. Така ли беше? Беше ли успял? Изпусна въздуха, който беше задържал, като се надяваше, че микрофонът няма да улови това, и се опита да се отпусне.