Читать «Тел» онлайн - страница 253

— Не много, сър. Бърнар… ъъъ, шефът ми, иска да прекарам известно време в лабораториите след, нали знаете…

Той погледна Бърнард, който го наблюдаваше, стиснал очилата си от едната страна.

— Да. Знам. Какво стана с вашия проблем в долните нива?

— Ъъъ, ами, имам информация само за общото развитие и изглежда, че нещата вървят добре. — Той се прокашля и си помисли за всички изстрели и звуци на насилие, които беше чул по радиото в стаята долу. — Исках да кажа, че има напредък и това няма да продължи още дълго.

Настъпи продължителна пауза. Лукас се насили да си поеме дълбоко дъх и да се усмихне на Бърнард.

— Би ли променил нещо, Лукас? От самото начало?

Лукас усети как тялото му се олюля и коленете му леко изтръпнаха. Върна се към онази конферентна маса, към черната стомана, притисната до бузата му, и към линията, която водеше от окото му, през малкото кръстче и малката дупчица, насочена като лазерен лъч към дребната жена с бяла коса и бомба в ръката. Куршумите полетяха по тази линия. Неговите куршуми.

— Не, господине — най-сетне отвърна той. — Всичко беше според Реда, сър. Всичко е под контрол.

Зачака. Усети, че някъде го преценяват.

— Ти си приемникът на контрола и управлението на силоз осемнайсет — монотонно обяви гласът.

— Благодаря ви, сър.

Лукас вдигна ръка към слушалките, като се канеше да ги свали и да ги подаде на Бърнард, в случай че той иска да каже нещо и да чуе това официално.

— Знаеш ли коя е най-лошата част от работата ми? — попита глухият глас.

Лукас отпусна ръце.

— Коя, сър?

— Да стоя тук, да гледам някой силоз върху картата и да сложа червен кръст върху него. Можеш ли да си представиш какво е чувството?

— Не мога, сър — поклати глава Лукас.

— Като на родител, който е загубил хиляди свои деца едновременно.

Последва пауза.

— Трябва да бъдеш жесток към децата си, за да не ги загубиш.

Лукас се сети за баща си.

— Да, сър.

— Добре дошъл в Операция петдесет на Световния ред, Лукас Кайл. Сега, ако имаш някакви въпроси, мога да отговоря, но накратко.

Лукас искаше да отвърне, че няма въпроси, искаше да прекъсне връзката, да позвъни на Жулиета и да разговаря с нея, да усети полъх на нормалност в тази налудничава и задушаваща стая. Но си спомни как Бърнард го беше учил да признава невежеството си и как това е ключът към познанието.

— Само един, сър. Беше ми казано, че той не е важен, и аз разбирам защо това е така, но смятам, че работата ми тук ще е по-лесна, ако знам отговора.

Той зачака отговора, но изглежда, че гласът очакваше от него да зададе въпроса.

Лукас се прокашля.

— Има ли…? — Той хвана микрофона, премести го по-близо до устата си и хвърли поглед към Бърнард. — Как е започнало всичко това?

Не беше сигурен дали причината не е в бръмченето на някой оживял вентилатор на сървъра, но му се стори, че мъжът с дълбокия глас въздъхна.

— Колко силно искаш да разбереш това?

Лукас се страхуваше да отговори честно на този въпрос.

— Не е чак толкова важно — отвърна той, — но бих искал да имам някаква представа за нашето начинание и да знам след какво сме оцелели. Това ще даде на мен и на всички нас цел, нали разбирате?