Читать «Тел» онлайн - страница 251

— Предполагам, че ще получиш и някакво увеличение на заплатата…

— Не съм сигурен — сви рамене той. — Така мисля. И да знаеш, че ще се погрижа за теб…

— За мен? — каза тя с изтънял глас и притисна ръка към гърдите си. — Не се тревожи за мен.

Знаеш, че ме е грижа за теб. Мамо, я виж, времето ни май изтече. — Той кимна към коридора, където Бърнард и Питър вече се бяха отправили към тях. — Явно трябва да се връщам на работа.

— О, да. Разбира се.

Тя приглади предницата на червения си гащеризон и позволи на Лукас да й помогне да се изправи на крака. Присви устни и той й поднесе бузата си.

— Малкото ми момче — каза тя, целуна го шумно и стисна ръката му, след което отстъпи назад и го огледа с гордост. — Грижи се добре за себе си.

— Да, мамо.

— Гледай да правиш достатъчно физически упражнения.

— Да, мамо.

Бърнард спря до тях и се усмихна, като чу разговора им. Майката на Лукас се обърна и изгледа от глава до пети човека, който изпълняваше длъжността кмет на силоза. Протегна ръка и потупа Бърнард по гърдите.

— Благодаря ви — рече тя с дрезгав глас.

— Радвам се, че се запознах с вас, госпожо Кайл. — Бърнард пое ръката й и посочи Пигьр. — Шерифът ще ви изпрати.

— Разбира се. — Тя се обърна за последен път да помаха на Лукас.

Той се почувства леко засрамен, но й махна в отговор.

— Мила дама — отбеляза Бърнард, докато ги наблюдаваше как се отдалечават. — Напомня ми за моята майка. — Той се обърна към Лукас. — Готов ли си?

На Лукас му се прииска да изрази гласно неохотата и колебанието си. Искаше му се да отвърне „Предполагам“, но вместо това изпъна гръб, потри влажните си длани една в друга и вирна брадичка.

— Напълно — успя да отвърне той с увереност, която не изпитваше.

— Чудесно. Да го направим официално тогава — заяви Бърнард и стисна рамото на Лукас, преди да се отправи към залата със сървърите.

Лукас заобиколи дебелата врата, натисна я и помещението бавно се запечата херметично, след като големите панти я затвориха със скърцане. Електрическите брави се задействаха автоматично и резетата с глух звук потънаха в рамката. Таблото за сигурност изпиука и доволната му зелена светлина запримигва над заплашителното червено око на охранителната система.

Лукас си пое дълбоко дъх и тръгна между сървърите. Опита се да не мине по същия път като Бърнард. Опитваше се никога да не минава повторно по един път. Избра по-дълъг път, просто за да наруши еднообразието и така в затвора му да има една рутина по-малко.

Докато стигне, Бърнард вече беше отворил задната част на сървъра. Той подаде познатите слушалки на Лукас.

Лукас ги взе и ги сложи на обратно с микрофон, увиснал на врата.

— Така ли?

Бърнард се разсмя и размаха пръст.

— Наопаки — каза той, като повиши глас, за да го чуе Лукас през слушалките.

Лукас непохватно започна да намества слушалките и ръката му се оплете в кабела. Бърнард търпеливо го изчака.

— Готов ли си? — попита той, когато слушалките бяха на мястото си.

Държеше конектора в едната си ръка. Лукас кимна. Той наблюдаваше как Бърнард се завъртя и насочи конектора към редицата от гнезда за свързване. Лукас си представи как ръката на Бърнард се насочва надолу и надясно и вкарва конектора в номер седемнайсет, а след това той се обръща към него и му заявява, че знае как младият мъж предпочита да прекарва свободното си време и какво е тайното му увлечение…