Читать «Тел» онлайн - страница 250

Въздухът.

Тя се протегна към яката си и напипа шланга, макар че едва го усещаше през ръкавиците. Започна да го придърпва, като слагаше едната ръка пред другата, сякаш издърпваше миньорска кофа от дълбока шахта.

Сякаш през ръцете й преминаваха километри. Намотките на маркуча се трупаха около нея като вързани на възли спагети, които се удряха и плъзгаха по нея. Дишането й ставаше все по-отчаяно. Тя изпадаше в паника. До каква степен учестеното й дишане се дължеше на адреналина и страха? И до каква степен — на привършването на скъпоценния запас от въздух? Тя внезапно се ужаси, че шлангът, който дърпаше, е бил прерязан, че се е протъркал в стълбището, че другият му край всеки миг ще се плъзне между пръстите й и че следващия път, когато трескаво го придърпа, ще хване шепа мастиленочерна вода и нищо повече…

Но в следващия момент тя сграбчи маркуч, в който имаше напрежение и живот. Твърд шланг, в който нямаше въздух, но който водеше към изхода.

Жулиета изкрещя и се протегна напред, за да се хване отново. Издърпа се, шлемът й се удари в някаква тръба и я отблъсна от тавана. Тя продължи да протяга едната си ръка напред в чернотата, там, където трябваше да е шлангът, намери го, сграбчи го и издърпа тялото си през непрогледната супа на удавниците и мъртъвците, като се чудеше колко ли далеч ще стигне, преди да поеме последната си глътка въздух и да се присъедини към тях.

67

Силоз 18

Лукас седеше с майка си върху прага на отворената врата на залата със сървърите. Той погледна надолу към ръцете й, които държаха едната му длан. Сетне тя вдигна ръка, за да махне от рамото му един конец и да го захвърли далеч от скъпоценния си син.

— И ти казваш, че това ще бъде един вид повишение? — попита тя и приглади долната риза върху рамото му.

— Да, доста голямо при това — кимна Лукас.

Той погледна покрай нея към коридора, където Бърнард и шериф Билингс разговаряха с приглушени гласове. Бърнард беше пъхнал ръце в издутия на корема си гащеризон. Билингс беше свел поглед и преглеждаше пистолета си.

— Ами, това е чудесно, скъпи. Така ми е по-лесно да понеса мъката, че си далеч от мен.

— Не мисля, че това ще продължи още много дълго.

— Ще можеш ли да гласуваш? Не мога да повярвам, че моето момче се занимава с такива важни неща!

— Да гласувам? — Лукас се обърна към нея. — Мислех, че изборите са отложени.

Тя поклати глава. По лицето й имаше повече бръчки, отколкото преди месец, и косата й беше по-бяла. Лукас се зачуди дали беше възможно това да стане за толкова кратко време.

— Вече не са — отвърна тя. — Предполага се, че всички тези неприятности с бунтовниците са почти приключили.

Лукас хвърли поглед към Бърнард и шерифа.

— Сигурен съм, че те ще измислят начин как да гласувам — увери той майка си.

— Е, това ще е хубаво. Иска ми се да мисля, че съм те възпитала правилно. — Тя се прокашля в шепата си и след това отново хвана ръката му. — Хранят ли те? Притеснявам се с тези дажби.

— Дават ми повече, отколкото мога да изям.

Очите й се разшириха.