Читать «Тел» онлайн - страница 247

Шърли усети как сърцето й се сви, когато чу Уокър да ругае, защото осъзна, че са забравили нещо много важно.

— Чакай тук — каза му тя и се затича обратно към помещението с шумозаглушителите на ушите си.

Взе един от комплектите с висящ под тях кабел — от онези, които използваха, за да разговарят от стаята за управление с всеки, който работи по генератора. Претича покрай любопитната и уплашена тълпа към контролната стая. Мина й през ума, че трябва и тя да е уплашена като тях, защото наблизо се води истинска война. Но единственото, за което можеше да мисли, бяха гласовете, които тази война беше прекъснала. Любопитството беше много по-силно от страха й. От край време беше такава.

— Какво ще кажеш за тези? — тя затвори вратата след себе си и показа слушалките на Уокър.

— Идеални са — отвърна той с широко отворени от изненада очи.

Преди тя да успее да му попречи, той отряза конектора със своя универсален инструмент и започна да оголва жиците.

— Хубаво е, че тук е тихо — засмя се той.

Шърли също се засмя и това я накара да си зададе въпроса какво, по дяволите, се случва. Какво щяха да правят — да си седят тук и да се занимават с разни жици, докато заместниците и хората от службата за сигурност на Информационния дойдат да ги извлекат навън?

Уокър свърза слушалките и от тях се разнесе слабото съскане на статичните смущения. Шърли побърза да се присъедини към него. Седна и хвана китката му, за да успокои треперенето на ръката му. Слушалките в нея се тресяха.

— Може би ти ще трябва да… — Той й показа копчето с белите черти, които той беше отбелязал върху него.

Шърли кимна и осъзна, че са забравили да вземат боята. Тя хвана копчето и започна да изучава различните маркировки по него.

— Коя от всички? — попита тя.

— Не — спря я Уокър, когато тя започна да върти към един от гласовете, които бяха открили. — В другата посока. Трябва да разбера колко… — Той се закашля в юмрука си. — Трябва да разберем колко са.

Тя кимна и започна да върти бавно копчето към черната неотбелязана част. Двамата затаиха дъх. Бръмченето на главния генератор почти не се чуваше през дебелата врата и двойното стъкло.

Шърли наблюдаваше Уокър, докато въртеше копчето. Тя се зачуди какво ли ще се случи с него, когато ги заловят. Дали щяха да ги осъдят на почистване? Или той и още неколцина други щяха да твърдят, че са били просто зрители на случващото се? Като се замисли за последствията от гнева и жаждата им за отмъщение, тя се натъжи. Съпруга й го нямаше вече. Беше й отнет, за какво? Хората умираха, за какво? Замисли се как нещата можеха да са толкова различни, как всички те бяха мечтали (може би нереалистично) за истинска промяна в управлението и за лесното разрешаване на невъзможни и нерешими проблеми. По онова време към нея се отнасяха несправедливо, но поне беше в безопасност. Животът беше несправедлив, но тя беше влюбена. Дали това беше достатъчно оправдание? Кое от двете беше по-добре да бъде пожертвано?

— Малко по-бързо — подкани я Уокър, който вече започваше да губи търпение заради тишината.