Читать «Тел» онлайн - страница 246

— Всички вие, излизайте от моята контролна стая. — Тя махна на последните няколко души да напуснат помещението.

Шърли знаеше защо Дженкис е запечатал този етаж. Единствената сила, която им бе останала, беше енергията. Тя махна и на последния останал човек да излезе от малката стая, която беше пълна с чувствителни бутони, циферблати и дисплеи, и веднага провери нивата на горивото.

И двата резервоара бяха пълни догоре, така че поне това бяха планирали както трябва. Ако не друго, най-малкото две седмици щяха да имат захранване. Погледна всички останали копчета и циферблати, все още притиснала силно към гърдите си плетеницата от кабели.

— Къде да я…? — Уокър протегна напред кутията си.

Единствените равни повърхности в стаята бяха покрити с превключватели и неща, които никой не би искал да докосне случайно. Изглежда, че той разбираше това.

— На пода, предполагам — отвърна тя, след което остави товара си и отиде да затвори вратата.

Хората, които беше изгонила навън, гледаха с копнеж през прозореца към няколкото високи стола в стаята с климатик. Шърли не им обърна внимание.

— Всичко ли взехме? Всичко ли е тук?

Уокър извади от кутията частите на радиостанцията, като цъкаше с език при вида на усуканите проводници и разбърканите компоненти.

— Имаме ли захранване? — попита той и вдигна щепсела на един трансформатор.

Шърли се засмя.

— Уок, нали знаеш къде се намираш? Разбира се, че имаме захранване. — Тя взе щепсела и го включи в един от контактите на главното табло. — Всичко ли взехме? Можем ли пак да го пуснем да работи? Уок, Дженкинс трябва да чуе онова, което чухме ние.

— Знам. — Той поклати глава, подреди оборудването си и започна да усуква някои разкачени проводници. — Трябва да разпънем това. — Уокър кимна към оплетената антена в ръцете й.

Шърли погледна към тавана. Нямаше греди.

— Окачи я на парапета ето там — каза й той. — В права линия и гледай краят й да стигне до тук.

Тя тръгна към вратата, като влачеше рамката на антената след себе си.

— О, и внимавай металните части да не се докосват до парапета! — извика след нея Уокър.

Шърли повика няколко механици от своята смяна да й помогнат. След като разбраха какво се иска от тях, те поеха нещата в свои ръце и започнаха да развързват възлите съгласувано, докато тя се върна при Уокър.

— Само след минута ще е готово — увери го тя и затвори вратата след себе си.

Проводникът лесно се събра между вратата и облицованата й рамка.

— Мисля, че се справяме добре — каза той.

Вдигна поглед към нея. Очите му бяха хлътнали, косата — разчорлена, а по бялата му брада блестеше пот.

— По дяволите — изруга той и се плесна по челото. — Нямаме високоговорители.