Читать «Тел» онлайн - страница 222

— Може би е било пренасочено — предположи Уокър. — Или пък е било резервно акумулаторно захранване. Нали знаеш, че имат такива неща.

Той си взе още една хапка, но умираше от желание да завърти потенциометъра. Беше почти сигурен, че статичните смущения са се променили, когато бе направил втората връзка.

— Продължавам да ги убеждавам, че ако изнудват така силоза, това по-скоро ще ни навреди, отколкото да помогне. Просто така ще настроим и останалите против нас.

— Да. Хей, можеш ли да настроиш това, докато ям?

Той увеличи звука на статичните смущения — трябваше да използва и двете си ръце, за да работи с копчето, което висеше върху ярките проводници. Шърли сякаш се сви под шума, който излизаше с пукот от собственоръчно направените му високоговорители. Тя понечи да намали звука.

— Не, искам да завъртиш потенциометъра, който току-що свързахме.

— Какво, по дяволите, става, Уок? Просто най-после си изяж проклетата закуска!

Той си взе още една хапка. И въпреки всичките й ругатни и възражения Шърли се зае да настройва копчето.

— Бавно — каза той с уста, пълна с храна.

И ето че статичните смущения от високоговорителите започнаха да се променят. Сякаш звукът от мачкането на пластмаса се местеше и отскачаше насам-натам из стаята.

— Какво изобщо правя аз?

— Помагаш на един старец…

— Аха. Е, за тази работа може би ще се наложи и ти да се включиш…

Уокър остави вилицата си и вдигна ръка, за да я накара да спре. Докато тя схване обаче, вече беше завъртяла прекалено много напред. Все пак сякаш интуитивно схвана за какво става дума. Прехапа устни и започна да върти копчето в обратната посока, докато гласовете се върнаха.

— Звучи добре. Така или иначе тук, долу, е тихо. Искаш ли да донеса моя комплект?

— Ти успя — прошепна Шърли на Уокър, сякаш онези хора можеха да я чуят, ако говори твърде силно. — Поправи…

Уокър вдигна ръка. Разговорът продължаваше.

— Не. Можеш да оставиш комплекта. Заместник Робъртс вече е тук с нейния. Докато разговаряме, тя оглежда за улики….

— Аз работя, докато той не прави нищо! — чу се някакъв слаб глас отстрани.

Уокър се обърна към Шърли, докато през радиото се разнесе смях — явно шегата се беше харесала на повече от един човек. Уокър отдавна не беше чувал някой да се смее. Но на него не му беше до смях. Той объркано смръщи вежди.

— Какво не е наред? — попита Шърли. — Успяхме! Поправихме го!

Тя стана от стола и се обърна, сякаш се готвеше да изтича да съобщи новината на Дженкинс.

— Почакай! — Уокър избърса брадата си с длан и размаха вилицата си към разхвърляната колекция от частите на радиостанцията.

Шърли спря на крачка от него и се обърна да го погледне с усмивка.

— Заместник Робъртс? — попита Уокър. — Коя, в името на всички нива, е тази?

59

Силоз 17

Жулиета включи лампите в Лабораторията за костюми, докато влачеше последния си товар от Снабдяването. За разлика от Соло тя не приемаше постоянния източник на захранване за даденост. Обстоятелството, че не знаеше откъде идва енергията, я караше да се тревожи, че няма да е вечна. Затова, докато Соло имаше навика и дори се чувстваше длъжен да включва на максимална мощност всяка лампа и да я оставя да свети, тя се опитваше да запази загадъчната енергия възможно най-дълго.