Читать «Тел» онлайн - страница 224

Във втората група попадна една ценна зареждаща се батерия с малко кръв върху нея, която Жулиета още не беше успяла да забърше. В съзнанието й проблясваха картини от някои сцени, на които беше попаднала, докато тършуваше за материали. Като например двамата мъже, които се бяха самоубили в главния офис на Снабдяването, лежаха с преплетени ръце и прерязани вени и ръждиво петно кръв около тях. Това беше една от най-ужасните сцени — спомен, от който не можеше да се отърси. В силоза имаше разпръснати още доказателства за насилие. Цялото място беше обитавано от духове. Тя напълно разбираше защо Соло ограничава обиколките си до градините. Освен това му съчувстваше за навика всяка нощ да барикадира залата на сървърите с шкафа за документи, макар да беше сам от години. Жулиета не го обвиняваше. Тя самата пускаше резетата на Лабораторията за костюми всяка нощ, преди да легне да спи. Не вярваше в духове, но това нейно убеждение беше поставено на изпитание от постоянното усещане, че е следена — ако не от истински хора, то от самия силоз.

Тя започна работа по въздушния компресор. Както винаги изпитваше удоволствие да върши нещо с ръцете си. Да поправя нещо. Да се разсейва. Първите няколко нощи, след като беше оцеляла от ужасното премеждие да бъде изпратена да чисти и се бе добрала до този мъртъв силоз, тя беше търсила дълго и упорито място, където да може наистина да спи. В никакъв случай не можеше да е в помещението под сървърите, не и с вонята от купчините боклуци на Соло, с която беше просмукано това място. Тя пробва апартамента на началника на Информационния, но мисълта за Бърнард й пречеше дори да седне там. Диваните на разните офиси не бяха достатъчно дълги. Постелята, която си направи на топлия под в залата със сървърите беше удобна, но щракането и бръмченето на всички тези високи кутии почти я докара до лудост.

Колкото и да беше странно, Лабораторията за костюми с увисналите й привидения беше единственото място, където успя да се наспи. Вероятно беше заради инструментите, които бяха навсякъде, оксижените и гаечните ключове и стените от чекмеджета, пълни с всички конектори и приспособления, които можеше да си представи. Ако имаше намерение да поправя каквото и да било, дори себе си, то онова, което й беше необходимо, се намираше в тази стая. Двете други места в силоз седемнайсет, където се беше почувствала като у дома, бяха затворническите килии, в които спеше понякога по време на придвижването си нагоре-надолу. Чувстваше се добре и когато седеше зад онзи празен сървър, за да разговаря с Лукас.

Тя си мислеше за него, докато прекосяваше стаята, за да вземе метчик с подходящ размер от един от огромните метални шкафове за инструменти. Пъхна го в джоба си, издърпа един от завършените костюми за почистване и се удиви колко е тежък, спомнила си неудобството, когато носеше костюм съвсем като този. Тя го сложи върху масата и свали заключващата яка на шлема. Отнесе я на пробивната машина и внимателно направи първоначален отвор. Стегна яката с менгеме, след това вкара метчика в отвора и се захвана да прави нова резба за въздушния шланг. Още се бореше с това и мислеше за последния си разговор с Лукас, когато в стаята нахлу уханието на пресен хляб, последвано от Соло.