Читать «Тел» онлайн - страница 221

— Така е по-добре — отбеляза Шърли, като имаше предвид отслабналото съскане. — Този звук беше по-неприятен от онзи, който издаваше старият генератор. По дяволите, щом като можеш да намалиш това нещо, защо изобщо го беше пуснал толкова силно?

Уокър хапна отново. Докато дъвчеше, остави вилицата си и взе поялника от стойката. Започна да рови в сандъче с малки части, за да намери някой друг бракуван потенциометър.

— Ела да ми помогнеш, като държиш — каза той на Шърли, която стоеше срещу него.

Показа й проводниците, които висяха от потенциометъра, и ги доближи към острите сребристи накрайници на мултиметъра.

— Ако това означава, че ще продължиш да се храниш — рече тя и притисна с пръсти проводниците към накрайниците.

Уокър загреба още една хапка, но забрави да я духне да изстине. Царевицата изгори езика му. Преглътна, без да дъвче, и храната опари хранопровода му. Шърли му каза да не бърза и да я кара по-спокойно. Той не й обърна внимание и завъртя копчето на потенциометъра. Стрелката на мултиметъра затанцува и Уокър се увери, че тази резервна част е в добро състояние.

— Защо не си починеш от тези неща и не хапнеш, докато съм тук да те наблюдавам? — Шърли дръпна едно столче от работната маса и се тръсна на него.

— Защото е твърде горещо — отвърна той и посочи с ръка устата си.

Взе една макара припой и допря върха на нагорещения поялник към нея, покривайки го с лъскаво сребро.

— Дръж черния проводник допрян в това — нареди той на Шърли, като леко докосна с поялника миниатюрното краче на един резистор върху платката с номер „18“.

Шърли се наведе над масата и присви очи към мястото, което той показваше.

— И след това ще си довършиш ли вечерята?

— Кълна се, че ще го сторя.

Тя го погледна с присвити очи, сякаш за да му покаже, че приема обещанието му на сериозно, и после направи онова, което й беше заръчал.

Ръцете й не бяха толкова сигурни, колкото тези на Скоти, но той спусна лупата пред очите си и набързо направи спойката. Показа й къде отива червеният проводник и запои и него. Дори това да не свършеше работа, винаги можеше да го махне и да пробва с нещо друго.

— Не оставяй яденето да изстине — предупреди го Шърли. — Знам, че няма да го изядеш, ако е студено, а нямам намерение да се връщам до столовата, за да ти го претоплям.

Уокър погледна втренчено малката платка със стикер с номер. Той неохотно взе вилицата и загреба порядъчно голяма хапка.

— Как вървят нещата навън? — попита той, докато духаше царевицата.

— Зле — отвърна Шърли. — Дженкинс и Харпър спорят дали трябва да спрат захранването на целия силоз, или не. Но нали знаеш, някои от момчетата са били там, когато Нокс и…

Тя извърна поглед и не довърши.

Уокър кимна и задъвка храната си.

— Някои от тях твърдят, че в онази сутрин захранването в Информационния е било на максимум, въпреки че оттук го бяхме спрели.