Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 56

— Треш Еграсса е прав, не се изнервяй, Гарет — Чичо потопи брада в чашата с бира.

— Не съм нервен.

— И правилно. Медения тръгна след нападателите.

— Медения?!

— А кой друг?! Нямахме време да ви чакаме вас, копелдаците — сърдито ми отвърна десетникът. — Елфите ги няма, аз съм ранен, милорд Алистан е рицар, а не следотърсач. Вие се шляехте по кръчми да разбивате муцуни! Само Медения остана.

— Откога е тръгнал? — попита Мармота.

— Отдавна, от около два часа…

— Халас, спри да се притесняваш — Делер тръгна към изхода. — Ел помоли да го сменим, мисля, че ще успее да настигне Медения.

Гномът и джуджето излязоха навън, за да сменят елфа. Оставаше да се надяваме, че Ел ще намери нашия великан преди да му се е случила някоя неприятност.

— Мислех, че винаги носите ключа със себе си, лейди Миралисса — прекъсна настъпилото мълчание Кли-кли.

Този път шутът не си позволи никакви хихикания и шегички. Даже неуниващият гоблин разбираше в каква ситуация се намирахме.

— Моя грешка, шуте.

Елф да признае своя грешка? Безпрецедентен случай. Обикновено елфите обвиняват в грешки другите.

— Грешката не е ваша — успокои я милорд Алистан. — Ние дори не предполагахме, че някой би могъл да разбере, че имаме ключ.

— Трябваше да предположим! — очите на елфийката блеснаха. — Моя небрежност и моя вина! Дори не си направих труда да сложа защита около ключа!

— Как изобщо са разбрали за появата ни? — замислено каза Еграсса.

Тъмният елф сякаш четеше мислите ми. Как? Как биха могли да знаят за пристигането ни? Току-що пристигнахме в града — и хоп!

Отговорът на този въпрос беше само един — тук ни очакваха и то ни очакваха от дълго време. Но откъде знаеха, че гномът ще го заболи зъб? Това е абсурдно! Толкова е непредвидимо! А ако не беше го заболял, никога нямаше да влезем в Раненг! А ако…

Стоп! Стига предположения. Станалото, станало. Поредната весела шегичка на старата дама — съдбата. И сега не е нужно да се изчисляват варианти какво би било, ако някой бил направил нещо друго или пък бил тръгнал в друга посока, към съвсем друго място, а да помислим как да излезем от батака и да останем в играта…

— Някой някъде е успял да докладва за нас — отговори Алистан на елфа. — Докато обикаляхме из града, бяхме като на длан. Градът не ти е полето, тук има стотици очи, които биха могли да ни видят… Сами знаете…

Знаехме. Не се доверявай на никого и се оглеждай за двама — магистър Арцивус винаги дава полезни съвети.

Змиорката стана от стола, мина през цялата зала и се надвеси над телата на нападателите. Известно време изучава лицата им, а после без каквото и да е притеснение провери джобовете и ръцете на покойниците. Ръцете пък защо?

— Без съмнение са воини — произнесе най-накрая присъдата си гаракецът.

— Че са воини, а не жреци на богинята на любовта, и сами го виждаме — изсумтя Чичо. — Интересно, на кого ли са служили тези гадини?

— Ако просто ни бяха изпозастреляли, бих предположил, че някой от благородните домове е решил да се отърве от отряда, решавайки, че техните съперници са ни наели. Тогава това би било предупреждение… — след кратко мълчание каза Алистан.