Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 54

— Не виждам тялото му — кимна Змиорката към лежащите на пода трупове.

— И ние не го намерихме.

— Мислите, че са го взели със себе си ли? Но защо?

— Не знам, може би е бил още жив?

Жив? Прекалено рядко ставаха чудеса в нашия свят, за да питаем подобни надежди.

По някаква причина аз изобщо не се съмнявах, че Гръмогласния е вече мъртъв. Ако нападателите, без да им трепне съвестта, бяха убили безобидния ханджия, то задължително бяха убили и опитния воин. А тялото? Малко ли причини има да се нуждаят от тяло?

Още една непоправима загуба за отряда. Сбогом, Гръмогласен. „На ръжда доспехите миришат…“

— Какво искаха тези хора? — обърнах се към Миралисса аз, за да се отвлека от мислите за смъртта на още един от нашите другари.

— Ключа, Гарет. Те взеха ключа. Истинска катастрофа! Днес съдбата и късметът явно ни обърнаха гръб.

— Какъв е пък сега този ключ?! — Делер, както и всички Диви, не знаеше нищо за някакви ключове. Миралисса и Алистан не бяха сметнали за необходимо да кажат на членовете на отряда за елфийската светиня.

— Без този ключ ще бъде доста проблематично да се влезе в сърцето на Храд Спайн — обясних на джуджето. — С две думи — това е важно нещо, без което няма смисъл да ходим никъде, спокойно можем да изчакаме пристигането на Неназовимия в Раненг. Няма ли ключ, няма и Рог на дъгата.

— Щтихс! — изруга джуджето на гномски и се намръщи още повече. — И как са успели да разберат за този ваш ключ?

— Кой знае? — Еграсса свали сребърния обръч от главата си и го хвърли на масата. — В човешките градове има прекалено много любопитни птички! Някой е знаел, някой се е изтървал, друг е чул и се е задействал. А ние загубихме една от главните елфийски светини!

Някъде преди около хиляда и петстотин години, когато орки и елфи току-що били възстановили горните зали на Костните дворци (след като престанали да се спускат на по-ниските нива на огрите), двете раси считали Храд Спайн за свещено място и не смеели да проливат кръв в неговите лабиринти. Но омразата се оказала по-силна и кръвта на първите млади раси намерила своя път в подземията. Дворците станали смъртоносни както за Първите, така и за елфите.

Още от древни времена Храд Спайн винаги е бил опасно място, там имало неща, за които дори огрите разказвали шепнешком. И до ден-днешен остава неизвестно кой (или какво) е положил основите на Костните дворци дълбоко под земята в онези времена, когато дори расата на огрите се считала за млада. Чак по-късно огрите превърнали Храд Спайн в гробища (а после глупавият им пример бил последван от орки, елфи и хора), но какво е било истинското предназначение на подземните лабиринти, така и никой не разбрал. Расата на огрите усвоила ниските нива, после започнала да създава свои собствени и накрая загубила разум, израждайки се в тъпи и кръвожадни животни. Елфи и орки заменили огрите, но били по-умни от своите предшественици и не само не слезли в мрачните дълбини на нивото на Нощта, но дори не се осмелили да се спуснат в бившите владения на огрите, опасявайки се да не събудят тъмното им шаманство. Но това, което не направил разумът на младите раси, направила тяхната кръв. Кръв и омраза. Омраза и кръв. Двете страни на един и същи меч, който нарушил баланса. Елфите и Първите навреме се усетили да се махнат от пътя на пробуденото зло и да затворят пътя му с помощта на Порти. Преди древното зло от подземните чертози да успее да се измъкне навън, елфите поставили огромни Порти на трето ниво, като ги създали с помощта на магията на шаманите на тъмните и вълшебниците на светлите елфи. Тези Порти блокирали преминаването между нивата на Храд Спайн както от едната, така и от другата страна. За да заключат Портите, елфите се нуждаели от магически ключ и се обърнали за помощ към джуджетата. Ключът заключил за вечни времена Портите и малцината, дръзнали да се спуснат в дълбините на Дворците, използвали обходен маршрут. Маршрут, по който по някаква причина злото не можело да мине.